40 души в България са обявили доходи за 2025 г. в размер над 9,6 млн. лв. (около 4,91 млн. евро) на човек, показват официални данни на Националната агенция за приходите, предоставени по Закона за достъп до обществена информация.
Само тези 40 души дължат общо 88,4 млн. лв. (около 45,2 млн. евро) данък върху доходите.
В получените суми могат да влизат различни видове доходи - от заплати, наеми, стопанска дейност и други източници, които се включват при определянето на годишния облагаем доход. Данните на НАП са актуални към 26 август 2026 г.
402-ма нови милионери за година у нас
1435 души са минали границата от 1,2 млн. лв. за година
Милионните доходи далеч не се изчерпват с най-богатите 40. Още 64 души са обявили между 6 млн. и 9,6 млн. лв. (около 3,07 млн. - 4,91 млн. евро) за годината.
Други 1331 души попадат между 1,2 млн. и 6 млн. лв. (около 613 500 евро - 3,07 млн. евро).
Така общо 1435 души са преминали границата от 1,2 млн. лв. годишно. Това означава средно над 100 000 лв. (около 51 100 евро) месечно, ако доходът се разпредели равномерно през годината.
Има и още 2918 души с годишни доходи между 600 000 и 1,2 млн. лв.
135 души с над 800 000 лв. само за месец
При заплатите числата са още по-любопитни. През януари 19 души са декларирали облагаем доход от трудови правоотношения над 800 000 лв. (около 409 000 евро) за един месец.
През ноември те вече са 95, а през декември броят им скача до 135 души.
Още 143 души през декември са били в групата между 500 000 и 800 000 лв. (около 255 600 - 409 000 евро).
А хората с трудови доходи между 100 000 и 500 000 лв. (около 51 100 - 255 600 евро) за месеца са 2645.
Събрани заедно, това означава, че през декември 2923 души са били с облагаеми трудови доходи над 100 000 лв. за месеца.
Тук има едно важно уточнение. НАП отчита сумата, върху която се начислява данъкът, след като са приспаднати личните осигуровки и използваните данъчни облекчения. Тоест действително начисленото възнаграждение може да е и по-високо.
Къде са най-много хората на максимален осигурителен доход
Петима са обявили над 30 млн. лв. от трудови доходи
Особено впечатляващи са петте най-високи годишни суми от трудови правоотношения. Общо те са над 30 млн. лв. (около 15,34 млн. евро) за 2025 г.
Година по-рано петте най-високи суми са били над 25 млн. лв. (около 12,78 млн. евро).
НАП не разкрива кои са хората, но посочва сферите, от които основно идват доходите им - преработваща промишленост, търговия, строителство и професионални дейности и научни изследвания.
Тези хора са получавали доходи от повече от един работодател. Затова агенцията е посочила като водещ сектора, от който идва най-голямата част от сумата.
Защо НАП се интересува от огромните заплати
Тук историята става по-интересна от самите числа. НАП вече е анализирала дали в някои случаи огромните заплати не се използват като начин печалбата на фирмата да стигне до нейни собственици, управители или други свързани лица при по-ниско данъчно облагане.
Агенцията говори за риск от скрито разпределение на печалбата под формата на големи заплати. Сред хората, при които може да се прояви този риск, НАП посочва собственици, съдружници, управители, прокуристи, членове на управителни и контролни органи, както и техни роднини.
Логиката е сравнително проста.
Ако фирмата изплати огромна заплата, сумата се признава за неин разход и така намалява печалбата. Освен това след достигането на максималния осигурителен доход върху останалата част от възнаграждението не се начисляват допълнителни осигурителни вноски.
Доходът на физическото лице се облага с 10% данък.
Ако същите пари останат като печалба и впоследствие бъдат разпределени като дивидент, първо се плаща 10% корпоративен данък, а след това има и 5% данък върху дивидента.
Именно тази разлика е причината НАП да вижда риск. Според анализа на агенцията при много големи суми данъчното предимство може да достигне почти 5% от изплатения доход.
Това обаче не означава, че всяка много висока заплата е нарушение. НАП разглежда конкретно случаите, при които големи възнаграждения се плащат на лица, свързани с фирмата, и има риск по този начин да се прикрива разпределяне на печалба.
След анализа идват проверките
През 2025 г. специални ревизии по този риск още не са правени. Тогава НАП е извършила самия анализ.
Следващата стъпка вече е записана в плановете на приходната агенция.
През 2027 и 2028 г. НАП планира проверки и ревизии, насочени именно към риска от скрито разпределение на печалба чрез изплащането на огромни заплати на свързани с фирмите лица.
