П овечето българи съвсем пасивно използват дебитните си карти, а и дори не се интересуват за основни неща като например каква е таксата при теглене от банкомат или пък годишната лихва по сметката към дебитната карта
Това показва проведено през април проучване на информационния финансов портал "Моите пари" за ползването на дебитни карти сред 1511 от потребителите на сайта, като 84% от тях ползват дебитна карта.
Пред БТА Илиян Василев от портала препоръча хората да се проверят на сайта на своята банка или на място в банков офис какви са точните условия и какви възможности при ползване предлага дебитната карта, издавана от съответната банка.
Хората, ползващи дебитни карти, трябва да се информират както за ползите, така и за таксите по тях.
Обикновено хората теглят пари от едни и същи банкомати, пазаруват от едни и същи магазини и ако знаят какви са таксите, могат да оптимизират своите плащания, заяви финансистът.
Най-често при теглене на пари с дебитна карта от банкомат на същата банка не се удържа такса, но има и банки, които са въвели такава такса, каза Василев. При теглене на пари от чужд банкомат таксата обикновено варира между 80 стотинки и 1,10 лв. Добре е хората да са информирани за това, защото при средни обороти от 200 - 300 лв. на месец, ако се направят 5 - 10 тегления, то това е 5-10 лв. такса за тегленията или съответно сериозен ресурс процентно спрямо сметката, каза Василев.
Конкурирайки се за клиенти, банките започват да предлагат отстъпки в определени вериги магазини, с които имат сключени договори, не само при покупки с кредитни, но и с дебитни карти
При една от банките тези отстъпки могат да достигнат до 40% в определени магазини, посочи финансовият анализатор Десислава Николова. Оказва се също, че някои банки дават нелоши лихви по разплащателните сметки към дебитните карти, коментира пред БТА Василев.
Обикновено средната годишна лихва по такива сметки е около 0,5 процента, но има и банки, предлагащи годишна лихва по дебитните си карти в размер на 3,5%.
Обикновено хората държат малки суми по тези сметки и ги харчат от заплата до заплата, но все пак, ако решат да оставят по-дълго време парични средства по разплащателната сметка, те трябва да знаят какво печелят от това, заяви Василев.
От една страна банките, както и фирмите за картови разплащания, се опитват да окуражат разплащанията през ПОС терминал.
Оказва се обаче, че някои от банките удържат от клиентите си и такса за плащане през ПОС терминал, коментираха за БТА от финансовия портал. Тази такса не е масова, но я има и варира от 0,30 ст. до 0,50 стотинки, заяви Василев. Не е редно клиентите да плащат повече, когато плащат с карта, вместо в брой, въпреки това има и случаи, когато хотели или нискотарифни самолетни компании имат различни тарифи при плащане в брой и при плащане с карта, като плащането с карта е по-скъпо, посочи Василев, но уточни, че това са по-скоро изключения.
Анкетата на финансовия портал е показала, че 80% от потребителите у нас ползват активно една или две дебитни карти, а повечето от тях притежават такава карта повече от пет години (83%). Преводът на трудовото възнаграждение от работодател е основна причина, поради която се ползва този платежен инструмент (45% са дали този отговор), показват данните от допитването.
Общо 21% пък са отговорили, че ползват дебитна карта за по-голяма сигурност, тъй като така не носят пари в брой. От запитаните 13% са отговорили, че имат дебитна карта, за да правят интернет плащания, както и покупки в търговски обекти.
Притеснителен според анализаторите е фактът, че 38 процента от картодържателите не са запознати с размера на таксата при теглене на суми от банкомат. Тегленето на суми в брой е посочено като най-често ползваната опция на дебитната карта (56% от запитаните са отговорили така).
Общо 52% теглят суми в брой от 2 до 5 пъти месечно като тези суми варират между 301 и 400 лв. при най-голям брой от дадените отговори (30%), следват изтеглените суми на една транзакция от порядъка на 101 до 200 лв. (20%).
Общо 73% от анкетираните са отговорили, че теглят суми от банкомат на банката, която е издала картата като в този случай таксата варира от 0 до 0,40%, а 43% от анкетираните не са запознати с размера на лихвата, с която се олихвява сметката по картата им. Това означава, че те подценяват дохода, който могат да получат от тази разплащателна сметка, посочи Василев.
Общо 31% от запитаните пък изобщо не знаят, че сметката им се олихвява. Едва 40% от хората ползват дебитните си карти за покупки на стоки и услуги в търговски обекти чрез ПОС терминал. 32% от анкетираните ползват дебитната си карта по този начин между 2 и 5 пъти месечно, а стойността на покупките обикновено е до 50 лв. (20% от анкетираните).
Десислава Николова отбеляза, че световна практика за насърчаване на ползването на дебитни карти при разплащане е наличието на бонус програма за клиентите. Засега сред българските банки това не е широко застъпено. Обикновено отстъпките при покупки с дебитна карта са между 1 и 2% в определени магазини.
Близо половината от анкетираните ползват интернет банкиране, но по-голямата част от тях (29,68%) използват услугата пасивно - само, за да следят наличност и движение по сметката.
Едва 22,49% от хората използват интернет банкиране за преводи по сметки в банки. Услугата комунални плащания от сметката към дебитната карта пък ползват само 25,10% от анкетираните. Още по-малък процент - 18%, ползват услугата застраховка на дебитната карта. Общо 25 процента от частта от анкетираните, която е заявила, че не ползва дебитни карти, са отговорили, че не ползват, защото не искат допълнителни разходи, а 54,10 процента отговарят, че вбъдеще биха ползвали дебитна карта.
