Н еобходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за един работещ, живеещ сам, е 1521 лв., а 2738 лв. са нужни на тричленно семейство с двама работещи възрастни и дете до 14 г. Това сочат данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), които бяха представени на пресконференцията за първото тримесечие на 2025 г.
Необходимият доход за издръжка нараства с 3,2% на тримесечна база и 4,6% на годишна база.
Близо 2000 лв. брутно трябва да получава човек, за да има необходимият нетен размер за издръжка, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Видимо е, че през последните две години ръстът на цените е отчетлив", коментира Димитров.
"За последните две години имаме двуцифрен ръст на средната работна заплата", посочи той.
По думите му, въпреки че не навсякъде, се усеща увеличение на заплатите, съвкупно има увеличение на дохода. През февруари 2025 г. 1,57 милиона наети са с осигурителен доход под заплатата за издръжка за един работещ. Отчита се намаление с 38 000 лица за едногодишен период.
Ръст на цените се отчита при някои от основните храни като хляб, хлебни изделия и зърнени храни (на годишна база ръст с 10%), кафе, чай и какао (с 17.4%); краве масла с 23.7%, плодове (с 5.8%), мляко и млечни продукти (с 5.1%) Риба и рибни продукти (с 4.1%) и др. Отчита се намаление на цената на яйцата на годишна база.
"Тревожното е, че през последното тримесечие цените на производител достигнаха ръст от 16.2%", отбеляза зам.-директорът ИССИО Виолета Иванова.
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат ръст от 3%, а на годишна база ръст от 4%.
Оризът и прясното мляко са част от продуктите, които в България са най-скъпи в сравнение с други европейски държави, коментира директорът на ИССИО и главен икономист на КНСБ Любослав Костов. Олиото ни е най-скъпо, краставиците са ни най-скъпи, даде пример още той. Ръстът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, показва нарастване за едногодишен период от 5.5%, отчитат от КНСБ. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти само 9 пъти. В съседна Румъния кошницата с основните продукти може да се закупи 16,8 пъти, посочи още Костов.
Страната ни продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, коментираха още от КНСБ. От синдиката призовават за изработване на дефиниция и методология за официално измерване заплатата за издръжка. Очакванията са минималната работна заплата да се доближи до заплатата за издръжка, както и да се работи по транспонирането на директивата за прозрачност в заплащането и директивата за адекватни минимални заплати.
Синдикатът продължава да настоява и за осигуряване на средства за недофинансираните от бюджета сфери в рамките на настоящата календарна година, чрез което да се гарантира необходимата хоризонтална политика по доходите, която да води до минимум 10% ръст на заплатите. Независимо от великденските празници, хората съвсем не са се примирили, коментира Пламен Димитров по отношение на недоволството на работещите в недофинансираните сектори. Той припомни за протеста на служители в градския транспорт, състояли се преди седмица в София.
"Продължаваме да сме по улиците и ще сме по улиците. Хората са недоволни и няма да се примирят - нито тези в градския транспорт, нито тези, които дадоха само знак със своята протестна готовност, но сега се готвят за конкретни действия, говоря за работещите в националните и обществени медии – БНТ, БНР и БТА, нито тези в училищното и детско здравеопазване", каза още президентът на КНСБ.
