Мерките на МС са по-добри от очакваното, но бюджетът е под заплаха

Дк кументът на правителството е много по-широкообхватен от очакваното, като освен мерки за покриването на дупката в бюджета се предлагат и други, не директно обвързани с бюджета мерки, пише в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Правителствените мерки най-накрая придобиха завършен вид - предлагат се цели 60 мерки, които се очаква да "подкрепят" заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция.

Целият шум през последните седмици беше посветен на един единствен проблем - ще закърпим ли бюджета или не? Именно заради този въпрос се състояха и всичките тези заседания, обсъждания и изказвания.

Дупката в бюджета бе изчислена на 1,6 млрд. лв. и правителственият документ трябваше да я запълни.

По наше скромно мнение, пише в коментар на авторитетните анализатори, тази задача не бе постигната - документът изгуби своя фокус върху бюджета и така предложените мерки няма да донесат очаквания ефект от около 1,6 млрд. лв.

В документа има една водеща антикризисна и бюджета мярка, а именно ограничаването с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити. По-един или друг начин текущите разходи на администрацията трябваше да бъдат намалени и наличието на подобна мярка бе неизбежно.

Разчетите на правителството са, че това ще спести около 450 млн. лв. на бюджета, което е почти 1/3 от търсеният резултат.

Остава обаче още цял един милиард, който не е много ясно от къде ще се появи. Очакванията на "тристранката" са, че тези пари ще дойдат основно от продажба на вредни емисии за 500 млн. лв.

Това обаче звучи по-скоро пожелателно. Тук очакваме сериозно разминаване между разчетите и реалните постъпления.

Приватизацията също се очаква да генерира сериозен ресурс от около 250 млн. лева. Тези приходи, обаче, ще бъдат отчетени под чертата като бюджетно финансиране и няма да помогнат за свиването на дефицита, а само за неговото финансиране. Тук разчетите също са под въпрос.

Наред с бюджетните мерки, впечатление правят и тези, насочени към пазара на труда.

Във времена на криза нуждата от гъвкав пазар на труда е по-силна от всякога, но не това е позицията на "тристранката" - увеличаване на минималната работна заплата, ограничаване достъпа на чуждестранните работници, налагане на колективни трудови договори, допълнителни харчове за субсидирана заетост, система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и какво ли още не.

Казано накратко:

1) засега няма да се вдигат основни данъци, което е чудесно, но изисква допълнително орязване на разходи, ако искаме да балансираме бюджета;

2) съкращения в администрацията, който са крайно необходими, но не достатъчни само по себе си, за да балансират бюджета;

3) безумия на пазара на труда.

Това са основните акценти, а изводите - бюджетът е под много сериозна заплаха, завършва анализът на Института за пазарна икономика.