Тревога и в Европа за българското кино

Б�г �гарското правителство да преразгледа намаляването на бюджета за филмовата индустрия и законодателните  промени в тази сфера и да подкрепи националното и европейското кино.

За това  настояват

Федерацията на европейските кинорежисьори (FERA) и главната дирекция "Информационно общество и медиа" на Европейската комисия

в писмо до  председателя  на парламента, до министъра на финансите и министъра на културата.

Писмото от Брюксел е в отговор на изразената тревога за българското кино пред FERA от Българската асоциация на кинорежисьорите, Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на филмовите продуценти и от Обсерваторията по икономика на културата.

Съюзът на българските филмови дейци предостави писмото на медиите.

"Научихме, че българското правителство възнамерява да съкрати държавната субсидия за филмопроизводство с 60 на сто през следващите три години. FERA следи с удоволствие успехите на българското кино напоследък.

Българските кинотворци получават голямо признание на най-престижните кинофестивали по света като Кан, Сънданс, Токио, а един български филм се класира между трите финалисти за наградата на Европейския парламент Lux Prize.

FERA констатира със задоволство, че през ноември 2009 г. Министерството на културата намери начин да увеличи субсидията за филмопроизводство. И за това сега сме двойно по-изненадани да научим за новите значителни съкращения, които се предлагат - те биха сринали всяка  филмова индустрия в Европа," се посочва в писмото.

Отбелязва се, че другата голяма тревога на европейските кинорежисьори са поправките в Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията, който не е в ъответствие с Директива 2007/65 на Европейския съюз, чл. 4 и 5, свързани с продукциите на независимите продуценти и квотата за европейски филми.

"Изразяваме съжалението си също, че предложените данъчни облекчения в Закона за филмовата индустрия изключват от схемата българските филми.

Настойчиво молим българското правителство да преразгледа тези драстични мерки и да подкрепи вашата национална аудиовизуална индустрия, както и славната традиция на европейското кино, които са неразривно свързани," завършва писмото, подписано от изпълнителния директор на FERA и директора на отдел "Аудиовизуална и медийна политика" в главната дирекция "Информационно общество и медиа" на Европейската комисия.

В края на миналата година

всички професинални гилдии на кинематографисти изразиха тревога

от факта, че в тригодишната бюджетна прогноза за 2010-2012 г. на Министерство на културата, в противоречие със Закона за филмовата индустрия, финансовата подкрепа за българското кино се намалява реално с над 50%.

"Колкото и да разбираме тежките проблеми, пред които е изправено новото правителство на България, за нас е повече от неприемливо съкращаването на бюджетните разходи на Министерство на културата да се поеме тъкмо от киното, след като за други области на българската култура това съкращение е в пъти по-малко, и то след като тяхното досегашно финансиране също в пъти бе по-голямо от това за киното", буе подчертано тогава в протестни писма до оттговорните хора в държавата.

"Новите бизнесмени във филморазпространението" бяха обвинени, че са направили всичко възможно "да откажат българина от любовта му към киното с непосилни цени на билетите".

Напомнено беше , че България не може да не се съобразява с визията на Европейския съюз за особено важната роля на филмовата култура във функционирането и целите на общността.

"Не случайно в цяла Европа, и то в далеч по-големи страни от България, не от вчера е осъзната необходимостта от сериозни държавни субсидии за всяко национално филмопроизводство именно като културен приоритет, който не може и не бива да е подчинен изцяло на пазарните принципи тъкмо защото всяко общество и всяка икономика няма как да просперират без нравствените устои, изграждани основно от културата и изкуството", писаха българските филмови дейци.

В същото време се води

спор дали да бъде въведен данъчен кредит в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ).

Това предложение за промени се подкрепя от директора на Националния филмов център Александър Донев, който казва, че така се създават възможност за привличане на средства, които досега са отивали в други държави на ЕС или извън него.

В поредица изявления и публикации някои от най-известните български кинематографисти обаче остро се обявиха против предлаганите промени.

Донев ги определи като "прибързани и подменящи същността", и дори подчерта, че "в някои оценки присъстват откровено спекулативни твърдения".

Днес Американската компания за производство на филми в България BUFO (Bulgarian United Film Organization) също подкрепи предложението за въвеждане на данъчен кредит.

Според продуцентите от САЩ подготвяните промени, които въвеждат данъчен кредит от 30%, щели да привлекат милиони долари чужди инвестиции в страната.

А ако промените не бъдат приети, страната ще загуби привлекателния си статут на кинодестинация, се посочва в официална позиция на компанията.

"Ако предложените промени бъдат приети, България ще се превърне във водеща дестинация за филмопроизводство в Европа. Българите имат дългогодишни филмови традиции, добра практика и поколения талантливи актьори, режисьори и оператори. В момента те търсят реализация извън страната, но това би могло да бъде променено," смята директорът на BUFO Филип Рот.

БУФО е американска компания за производство на филми, основана в САЩ. За 9 години, откакто работи и в България, компанията твърди, че е заснела над 60 продукции у нас и е изградила две собствени студия около София.