Др ра основна заплата и към нея бонуси в невероятен размер. Възнагражденията за банкерите досега просто нямаха граници. Ето, че Швейцария обаче ще изготвя "закон срещу алчността". И ЕС смята да го стори - след 2014 г.
От Швейцария тези дни дойде ясен сигнал: дори в страната, която е символ на банковото дело, болшинството от гражданите съзира нещо нередно в изплащането на гигантски възнаграждения, бонуси и обезщетения на мениджъри и банкери, пише "Дойче веле".
На провелия се в неделя референдум 67,9% от швейцарците се обявиха срещу тези практики. Сега правителството и парламентът трябва да зачетат волята на народа и да създадат съответната законодателна рамка. Или казано другояче: ще има закон срещу алчността.
Той ще трябва да защити по-добре правата на дребните акционери, издигайки бариери пред използваческия манталитет и неоправданите финансови апетити. Това означава, че започвайки работа или напускайки един концерн, водещите мениджъри в него няма да могат да получават милионни суми за "добре дошъл" и за "довиждане".
Няма да има вече и премии при купуването или продаването на фирми. Ще се сложи и таван за мениджърските възнаграждения в акционерните дружества. С други думи: Щвейцария ще се сдобие с едно от най-строгите в света законодателства, уреждащи акционерните права.
НЕ на милионните бонуси
В ЕС не само поздравяват този швейцарски пример, но и предприемат стъпки в същата насока. Вече има принципно споразумение между страните от ЕС и Европарламента, според което от 2014 г. нататък трябва да се ограничат бонусите и обезщетенията за банковите мениджъри.
Ще се създаде и закон, според който акционерите в едно дружество ще имат думата при определянето на възнагражденията на водещите мениджъри. Предвидено е да се увеличи и прозрачността при заплащането на ръководния състав на фирми и банки.
Всичко това има своите основания. Тъкмо прекомерните бонуси и премии докараха и хазартния манталитет сред банковите мениджъри. Той пък, в крайна сметка доведе до финансови престъпления и всеобща криза.
Ненапразно се заговори за алчни и ненаситни банкери, за безогледни мениджъри и нагли финансови играчи, преследващи единствено личната си изгода. Говорейки за образа на финансовия елит, неизбежно се стига и до въпроса за морала и почтеността.
Макар Швейцария да си остава "остров на благосъстоянието", в който доходите се развиват добре, а безработицата е почти незабележима, гражданите на тази страна очевидно смятат за непоносимо поддържането на една система от милионни бонуси за малцина.
Политически отговорните лица във всички отделни европейски страни ще сторят добре, ако вземат присърце тази швецарска поука.
Ще станат ли банкерите по-добри?
От друга страна, няма гаранция, че политическата победа над "алчността" ще доведе до някакъв конкретен резултат. Дали възнагражденията на водещите мениджъри наистина ще намалеят само защото акционерите ще имат право да казват своята дума по въпроса?
Британският и американският опит за подсилване на правата на акционерите дава поводи за голям скептицизъм. От решаващо значение обаче е да се засилва натискът над управителните среди на борсовите концерни и големите банки. За милионните заплати в бъдеще е редно да се дава отчет не само пред акционерите, но и пред обществеността. Защото финансови ексцесии като досегашните повече не бива да се приемат с примирение.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
