Като стойност паричните трансфери от българи в чужбина са сравними или дори по-големи от средствата, които страната успява да усвои от еврофондовете.
Това каза изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев по време на форум, посветен на влиянието на световната финансова и икономическа криза върху миграционните потоци от и към България.
Той представи изследване по темата на института. Подобно проучване е правено и преди пет години.
Пред журналисти Георги Ангелов от института посочи, че годишният размер на тези трансфери е около 1,2 млрд. евро.
Паричните трансфери на българите, живеещи в чужбина, към страната остават значителни и относително стабилни. Притокът на
средства от български емигранти е един от устойчивите притоци на пари към страната
и подпомага стабилизирането на макроикономическата ситуация в страната, платежния й баланс и състоянието на домакинствата, коментира Ангелов.
Той прогнозира, че размерът на тези трансфери в близките години ще остане на същите равнища и едва ли ще нараства бързо.
Кризата води до намаление на притока на емигранти към ЕС и дори в някои страни има отлив, но няма някакво видимо връщане на българи към родината, каза Ангелов.
Дори и да напуснат някоя страна от ЕС, те по-скоро се насочват към друга европейска държава и това е едно от обясненията защо притокът на средства от българските емигранти продължава да е стабилен въпреки кризата.
По данни от статистически наблюдения на граничните пунктове от второто полугодие на 2008 г. нетно около 6000 души са напуснали България (10 хил. са напуснали, а 4000 са влезли в страната).
Георги Стойчев съобщи, че от началото на кризата паричните трансфери от българските емигранти към страната намаляват с около 15%. Трансферите на български граждани, които постоянно пребивават в чужбина, не са засегнати от кризата.
Чувствително обаче са засегнати трансферите на българските граждани, които временно са наети в чужбина като спадът е с близо една трета. Ангелов съобщи, че два или три пъти намалява паричният трансфер на чужденци от България към родните им страни, който се е увеличавал много преди кризата.
Сред обясненията на този факт са загубата на работа, по-ниските доходи или ефектът на кризата. Месечно отливът на средства от временно пребиваващите в България чужденци е от 7-8 млн.евро на 2-3 млн. евро.
Изследването констатира, че нетната миграция в България остава все още отрицателна, което означава, че
от страната излизат повече хора, отколкото влизат.
В същото време се констатира, че емиграцията, макар да остава значима, започва да спада, а имиграцията, макар и все още да е незначителна, бележи ръст.
Данните от различни официални източници, с които институтът разполага, не дават основание да се смята, че има процес на масово завръщане на българи от чужбина в условия на криза, каза Георги Стойчев.
Основен фактор за продължаващата емиграция от България е огромната разлика в нивото на заплащането в страната спрямо държавите от Западна Европа. По данни на "Евростат" тази разлика е около 14 пъти.
Според експерти на института докато не се преодолее разликата в заплащането и не се подобри качеството на публичните услуги в страната, не може да се очаква масово завръщане на емигранти от чужбина към България.
Според института е необходимо да се спази препоръката на Икономическия и социален съвет за създаване на Агенция по миграцията към Министерския съвет чрез преструктуриране на вече съществуващи и ангажирани с темата администрации.
