Легендите за провала

Ето как свършва еврото - не с гръм (bang), а с веселба (bunga bunga).

До неотдавна европейските лидери настояваха, че Гърция може и трябва да остане в еврозоната и изцяло да си плаща дълговете.

Сега, когато Италия пада в пропастта, е трудно да се види как еврото изобщо може да оцелее.

Какво обаче означава евроразгромът?

Както винаги става при настъпване на бедствие, идеолози се втурват да обясняват как въпросното бедствие потвърждавало възгледите им.

Така че е време да почнем да развенчаваме някои митове.

Да уточним отначало, че опитът за създаване на обща европейска валута бе от онези идеи, които прехвърлят обичайните идеологически граници.

Тя бе приветствана от американската десница, която я прие като следващото най-добро нещо след съживяване на златния стандарт и от британската левица, която я прие като голяма стъпка към социалдемократическа Европа.

Противопоставиха й се обаче британските консерватори, които също я възприеха като стъпка към социалдемократическа Европа.

Тя бе поставена под въпрос от американските либерали, които се безпокояха, според мен с основание, какво би се случило, ако страните не могат да използват валутната и финансова политика при борбата с рецесии.

Та, след като проектът с еврото претърпя неуспех, какви поуки да извлечем?

Чувал съм две твърдения, и двете погрешни - че неволите на Европа отразяват провала на социалните държави по принцип и че кризата в Европа е аргумент за незабавни фискални икономии в САЩ.

Твърдението, че кризата в Европа доказва, че социалната държава не работи, идва от мнозина републиканци.

Мит Ромни например обвини президента Обама, че се вдъхновява от европейските "социалистически демократи" и заяви, че "Европа не работи в Европа". Изглежда идеята е, че страните в криза имат проблеми, защото стенат под игото на високи държавни разходи.

Фактите обаче сочат друго. Вярно е, че повечето европейски страни имат по-щедри социални придобивки, включително общодостъпно здравеопазване, и по-високи държавни разходи от САЩ.

Обаче нациите, които сега са обхванати от кризата, не са по-социални държави от страните, които се справят добре - зависимостта всъщност по-скоро е обратната.

Швеция с прословутите си високи социални придобивки е в отлично състояние. Тя е една от малкото страни, чийто БВП е по-висок сега, отколкото преди кризата.

Същевременно преди кризата разходите по държавни социални програми като процент от БВП бяха по-ниски във всички страни, които сега имат проблеми, отколкото в Германия, да не говорим за Швеция.

А и Канада, която има общодостъпно здравеопазване и много по-щедри помощи за социално слабите от САЩ, преживя кризата много по-добре от нас.

Следователно кризата с еврото няма нищо общо с целесъобразността на социалната държава.

Дали обаче е аргумент за затягане на коланите в условия на икономическа депресия?

Непрестанно чуваме твърдението, че САЩ по-добре да съкратят разходите незабавно или ще свършат като Гърция или Италия.

Фактите обаче отново сочат друго. Първо, ако човек се огледа по света, ще види, че основният решаващ фактор при определяне на лихвените проценти не е равнището на държавните разходи, а дали правителството взема заеми в своя валута.

Япония е много по-задлъжняла от Италия, но лихвеният процент върху дългосрочните японски облигации е само около 1%, докато при италианските е 7%.

Фискалните перспективи на Великобритания изглеждат по-лоши от тези на Испания, но Великобритания може да взема заеми при лихва само малко над 2%, а Испания плаща почти 6 процента.

Оказва се, че с избирането на еврото Испания и Италия фактически понижиха статута си до държави от Третия свят, които са принудени да вземат заеми в чужда валута, с цялата загуба на гъвкавост, която това предполага.

И по-специално, тъй като страните от еврозоната не могат да печатат пари дори в належаща ситуация, те са подложени на сривове във финансирането, каквито не изпитват страни, които са запазили своя валута - и резултатът е това, което виждате в момента.

САЩ, които вземат заеми в долари, нямат такъв проблем.

Другото, което трябва да знае човек, е, че в сегашната криза бюджетните съкращения са се провалили навсякъде, където е бил направен опит да се приложат - никоя страна със значителен дълг не е успяла чрез бюджетни икономии да си възвърне благоразположението на финансовите пазари.

Например Ирландия е "доброто момче" на Европа, тъй като реагира на дълговите си проблеми с тежки бюджетни съкращения, които повишиха безработицата й до 14%.

Лихвата върху ирландските облигации обаче продължава да е над 8% - по-зле от Италия.

Следователно, поуката от случилото се, е да се пазим от идеолози, които се опитват да използват европейската криза като аргумент в подкрепа на твърденията си.

Ако слушаме тези идеолози, единственото, което ще постигнем, е още повече да влошим проблемите на САЩ, които са различни от тези на Европа, но са също толкова тежки.