Коментарите: Наказание за свръхдефицит няма

Н�а �азателна процедура за свръхдефицит няма, коментира пред Агенция "Фокус" бившият финансов министър Пламен Орешарски съобщението на правителството за ревизия на бюджет 2008 и 2009.

"Миналата година със свръхдефицит приключиха 21 от 27-те страни в ЕС. Процедурата по свръхдефицит, ако сте страна членка на еврозоната е да съставите стабилизационна програма по график кога ще влезете отново в допустимия дефицит до 3% от БВП, съгласно Маахстристкия критерий.

Ако сте страна извън Еврозоната, каквато е България, отново си съставяте програма, в която обаче включвате и мерки как ще намалите този прекомерен дефицит", обясни Орешарски.

"Не може да има такава голяма разлика, че от излишък да отидем на прекомерен дефицит, каквито и ревизии да стават. Така че 2008 г. я забравете. Там, каквито и ревизии да има, може да се промени размера на излишъка", каза още той.


Данните за бюджета за миналата година са много лоша новина, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", в Блога за икономика.

"Това говори много лошо за бюджетната дисциплина – не може да се подписват толкова договори без да има финансиране.

Отделно, ако тези договори не се прекратят, ще трябва и да се плащат, т.е. ще създават проблеми на бюджетите и през тази и следващите години", смята той.

Друга лоша новина според Ангелов е отказът на правителството да кандидатства в чакалнята за еврозоната тази година.

Това е поредната отложена реформа, поредният приоритет, по който няма да се полагат усилия, коментира той и добавя, че от това нищо добро няма да последва.

Според Ангелов ако не се вземат веднага сериозни мерки за затягане на бюджетната дисциплина, намаление на разходите и стартиране на реформите, рискът от намаление на кредитния рейтинг и влошаване на ситуацията е висок.

Сам по себе си дефицитът от 3,7% не означава наказателна процедура за България

Това каза пред Агенция "Фокус" Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии.

"Това, което Европейската комисия гледа, е така нареченият циклично изгладен бюджетен дефицит, тоест бюджетен дефицит с отчитане на факта, че страната е в рецесия.

По време на рецесия има естествени причини дефицитът да е по-голям, така че като се направи така нареченото циклично изглаждане, най-вероятно бюджетният дефицит няма да е над 3%, тоест няма да има основание за процедура", заяви Ганев.

Той посочи, че всъщност сега България признава своя дефицит за 2009 г., който по думите му се е оказал доста по-голям.

"Това признание е основание да не тормозим нашите партньори с желание да влизаме в ЕRN ІІ през тази година и единственият въпрос, който следва от тук нататък е какъв е юридическият статут на тези анекси към договорите и второ - на акта на тяхното сключване.

Твърди се, че това е в нарушение на Закона за бюджета, което означава, че е извършено престъпление, защото действията, които се извършват в нарушение на Закона за бюджета са престъпление по Наказателния кодекс", заяви Ганев.

Според него ако се изпълнят всички предприети антикризисни мерки, няма да има опасност от развитие на гръцкия сценарий, който е резултат от провален бюджет.

"Опасност от развитие на гръцкия сценарий има, но в момента след пакета от антикризисни мерки, които се прие преди Великден и от това, което се получи като послание към българското общество в един относително представителен форум, какъвто е Националния съвет за тристранно сътрудничество, е че българското общество би предпочело да види бюджета си заздравен, отколкото да го остави да се продъни, а пък държавата все пак да харчи едни пари", каза още Ганев.

ДСБ е против отказа на правителството от кандидатстването за чакалнята на еврозоната

Това заяви днес Екатерина Михайлова по време на посещението си в Шумен, цитирана от Дарик.

"Не приемаме свалянето на тази цел, не може така панически да се отказваме от целите, искаме преформулиране на задачите", заяви Михайлова.

По думите й, влизането в еврозоната е национална, европейска и стратегическа цел за България. Чрез незабавна актуализация на бюджета и смели реформи дефицита може да се овладее и влизането в чакалнята на еврозоната през 2011 г. да се осъществи.

"ДСБ даде подкрепата си към правителството по три основни причини: борбата с корупцията и престъпността, влизането в еврозоната и усвояването на парите от еврофондовете", допълни още зам.-председателят на парламента.