Икономисти: Властта подправя данните за рецесията

И�н �номисти заявят, че данните за рецесия на икономиката са с поне един процент по-високи от обявените вчера от Националния статистически институт (НСИ) данни за спад на БВП. БТА цитира мнения, според които занижаването на данните се прави по политически причини заради предстоящите парламентарни избори.

Прикриване на данните по политически причини има според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. "Спадът на брутния продукт е занижен поне с един процент, което се дължи на недооценяване на някои показатели", коментира Безлов.

По думите му

властта прилага различни техники, за да се покаже, че нещата не са толкова зле

с предизборни цели.

Данните са полезни единствено за политиците, които трябва да осъзнаят, че ситуацията е променена спрямо предишните пет-шест години и са нужни различни от досегашните мерки за адекватна на кризата политика.

Партиите, които сега управляват, харчат неоправдано средства, а програмата им води до проблеми, а тези които са извън управление използват в платформите си общи фрази, смятат икономистите.

Някои твърдят, че програмите на ГЕРБ, НДСВ, на „Синята коалиция" изглеждат по-скоро пропазарни. 

Според националната статистика, през първото тримесечие  на 2009 година БВП бележи спад от 5 на сто спрямо четвъртото  тримесечие на 2008 г., при четвъртото тримесечие на 2008 г.  спрямо третото на миналата година спадът е от 1,6 на сто.

"И досега си знаехме, че има спад, но не подозирахме, че размерът е толкова голям.

Вижда се, че не сме никакъв остров на стабилността", коментира за в. "Сега" макроикономистът Георги Ганев.

Според него данните доказват, че милиардите, които изхарчи правителството в края на м.г. от бюджетния излишък, просто са потънали, без да могат да спасят икономиката. Прогнозата му е, че спадът ще продължи и ще бъдем свидетели на още по-голямо поевтиняване на активите и особено на жилищата.

"Вън от съмнение е, че ни чакат още по-голямо увеличаване на безработицата, спад на абсолютните доходи и всякакви видове затягания на колана", допълва Ганев.

"И без тези данни беше ясно, че България влиза в рецесия", коментира проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. Според него най-важната и спешна антикризисна задача е страната ни да си върне доверието на ЕС и да възстанови достъпа до всички възможни еврофондове и програми.

Безвъзмездните средства от ЕС са ключови за България, за да може да противодейства на икономическия спад", смята проф. Минасян.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика прогнозира, че

рецесията ще продължи и през второто тримесечие.

Според него дали икономиката ще тръгне отново нагоре, зависи от външни фактори и от резултатите на изборите.Препоръката му към бъдещите управляващи е да свият допълнително харчовете от бюджета и да създадат по-добри условия за правене на бизнес.

"Водещите показатели отдавна сигнализираха, че икономиката на България ще навлезе в рецесия. Спадът в промишленото производство е с около 20%, в строителството - с около 10%, т.е. спадът в реалния сектор е доста сериозен", коментира икономистът от Института за нов икономически напредък Димитър Чобанов.

Той добавя, че движението надолу на родната икономика все още не е толкова голямо, защото засега услугите имат сравнително добро развитие. Съвсем скоро обаче спадът ще обхване и тях. "Печалбата в банковия сектор вече спада", отбелязва икономистът.

"На България й е нужен втори антикризисен план", твърди президентът Георги Първанов,

също цитиран от "Сега".

"Виждаме, че имаме доста сектори, които пострадаха тежко, и затова аз, оценявайки позитивно приетите мерки досега, смятам, че на нас ни трябва втори антикризисен план, втора стъпка, ако се наложи, в късната есен и още една, защото подобни са практиката, политиката в другите страни.

Някъде вече по няколко пъти се предприеха вълни от управленски действия, които да поемат ударите на кризата. Защо и ние да не го направим?", пита Първанов, който работел с екип, който ще предложи своите виждания за кризата.

"НСИ за първи път изкарва данни, които сравняват БВП на едно тримесечие спрямо предходното. Досега данните се съпоставяха само със съответното тримесечие на предишната година, защото има много големи сезонни колебания", уточнил пресаташето на НСИ Любомир Блатски.

Според него тази промяна била наредена наскоро от шефа на института Марияна Коцева заради големия обществен интерес. От сайта на Евростат обаче личи, че България не е давала досега на европейската статистическа служба сравнение на БВП по тримесечия за разлика от всички останали страни членки. Най-вероятно просто от началото на тази година сме почнали да се съобразяваме с това изискване, пише "Сега".

Вестникът напомня, че в началото на май ЕБВР и ЕК прогнозираха, че рецесията в България ще трае 2 години.

"Икономисти и експерти на опозицията заподозряха, че

правителството прикрива реалния спад на българската икономика

чрез игра с методите на отчитане на правителствените разходи и надценяване на показатели", пише днес в. «Дневник».

Публикуваните данни на НСИ потвърдиха изнесените през май експресни изчисления за понижение на брутния вътрешен продукт (БВП) в размер на 3.5 на сто на годишна основа за първото тримесечие.

Новите данни показват известно разместване в дяловете на отделните елементи на БВП, се казва в анализа на "Дневник".

При единия от начините за изчисляване на най-важния показател в икономиката търговският дефицит се увеличава с около 284 млн. лв., което на пръв поглед би трябвало да донесе негативи за икономиката. Това обаче е компенсирано от почти същия ръст на държавните разходи .

На фона на призивите на редица икономисти и политици за ограничаване на бюджетните разходи излиза, че точно правителствените разходи предпазват икономиката за периода от още по-голям спад, пише вестникът.

Някои изразяват недоверие към актуализираните данни. "Усещането ми като макроикономист е, че спадът на икономиката ни за първите три месеца е по-голям с около половин до един процент", коментира пред "Дневник" Иван Костов, съпредседател на опозиционната "Синя коалиция" и бивш министър-председател.

Костов изразява предположение, че въпросните 200 млн. лв. допълнителни държавни разходи реално не са направени, а се отчитат на база договори за бъдещи поръчки.

В противовес на думите на Костов експерти от финансовото министерство потвърдили неофициално, че бюджетната отчетност в страната винаги се е водила и продължава да се води на касовия принцип - разходите се оповестяват в момента на конкретното плащане.

От НСИ обяснили, че ползват европейските методи за отчитане на БВП и отрекли обвиненията за прикриване на реалните данни.

Обявяването на рецесия и на българската икономика беше въпрос на време, след като месечните статистически данни показваха спад в почти всички отрасли от края на миналата година, напомня mediapool.bg.

Въпреки това официалните институции у нас отказваха да признаят, че икономическите процеси в страната не са добри.

Само допреди месец финансовият министър Пламен Орешарски твърдеше, че икономическите данни показват забавяне, което не е критично, и омаловажаваше спадът в бюджетните приходи с думите, че има достатъчно стабилен буфер.

Преди седмица правителството реши да свие разходите на бюджетните ведомства, като даде няколко дни на всяко министерство да даде разчетите си колко средства може да спести, се казва в анализ на mediapool.bg.

Не всички икономисти се съмняват

в изнесените данни на НСИ. Според Величка Рангелова, д-р по икономика и бивш зам.-директор на статистическия институт, правителствените разходи са нараснали съвсем реално. "Нагласяване на данните няма", категорична е тя. Това бил съвсем естествен инструмент за противодействие на кризата.