В последното тримесечие се забелязва по-сериозен икономически растеж, което е индикация, че сме се отблъснали от дъното, отчете Георги Ангелов от института "Отворено общество" (OSF.bg) на дискусия за икономическата ситуация в страната.
Признаци за възстановяване се наблюдават и при инвестициите, но заетостта е показател, който все още е притеснителен.
Според икономиста обаче през 2010 г. са били пропуснати много възможности и тя е била загубена заради грешка в икономическата политика.
Имаме практически нулев икономически растеж -
0,2 на сто, което е по-малко дори от рамките на статистическата грешка, коментира икономистът. Според него това се дължи на раздутия бюджетен дефицит, на разхлабването на бюджетната дисциплина и на спирането на реформите.
Според Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии (CLS-Sofia.org), инфлацията в България при храните, в сравнение със световната инфлация, е ниска и се наблюдава основно при млякото и мазнините, а при месото има дори дефлация.
По групи инфлацията в страната в периода юни 2010 г. - февруари 2011 г. е най-висока при храните и напитките, при транспорта и за режийни разходи.
Ганев коментира, че в началото ударът на кризата е бил поет основно от бизнеса.
Пенсионерите през 2009 г. не усетиха никаква криза,
защото получиха 20% индексиране на пенсиите при нулева инфлация, отбеляза икономистът.
По думите му сега част от бремето се прехвърля към тях. Това е и една от причините за протестите, каза Ганев, и добави, че сега цените растат по-бързо от доходите за определени групи хора.
Протестите показват наличие на обществена енергия,
но въпросът е накъде ще се насочи тя. Според него отрицателен дългосрочен ефект ще има ценообразуването и борбата със "спекулата".
Икономистите са на мнение, че генерираната енергия може да се насочи и в положителна посока - към реформи, които да гарантират по-голяма конкурентност на българския пазар.
