И при това националната статистика все още не е отчела ефекта върху икономиката от дълговата криза в Европа и САЩ.
Очакванията на всички са, че световните събития неминуемо ще доведат до спад в износа за много от българските предприятия, а оттам и за страната като цяло.
Това може да означава само едно - възстановяването на икономиката се отлага за неопределено време и само можем да се надяваме, че след като кривата тръгна надолу, това ще е само временно и няма да стигнем ново дъно.
Ръст, ама слаб
В края на второто тримесечие БВП на страната достигна 18,7 млрд. лв., което е с 1,9% повече в сравнение с резултата от миналата година.
Това обаче не трябва да звучи успокояващо, тъй като увеличението е почти два пъти по-малко в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. и доста по-малко спрямо първото тримесечие на 2011 г.
Причините за свиването на икономиката може да се търсят в забавянето на ръста на износа и задълбочаването на спада в селското стопанство и услугите.
"Определено няма да се реализират прогнозите за бързо възстановяване от кризата", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Според него още е рано да се каже дали страната е тръгнала към нова криза и кривата на растежа на БВП от V-образна, ще започне да изглежда като буквата W.
Едва ли прогнозата на правителството за 3,6% ръст на БВП в края на годината ще се сбъдне, смята той. И ако преди неговата лична прогноза е била за 2-3% увеличение, сега е по-склонен да вярва, че ще постигнем около 2% ръст.
"Трябва да сме по-консервативни по отношение на фискалната си политика, предизборните разходи и очакванията за ръст на доходите", съветва Велев.
Добрите и лошите новини
Данните на НСИ показват още, че за второто тримесечие износът се е свил с 0,5% спрямо предходното. В същото време вносът расте с 2,4%.
Експортът бе определящ за ръста на икономиката през предходните тримесечия. Като се има предвид, че основната част от външнотърговските ни отношения са свързани с държавите от Европейския съюз, които в момента са силно притеснени от проблеми с дълговете или забавянето на собственото си производство и растеж, едва ли в бъдеще можем да очакваме сериозен ръст на износа, който да дърпа икономиката.
Дори напротив - представителите на компании от различни сектори са единодушни, че дълговата криза в еврозоната и САЩ тепърва ще окажат влияние върху българските предприятия, които са експортно ориентирани.
Такива компании все още не изпитват несигурност в поръчките си, но и не знаят какво да очакват в средносрочен план, посочват от АИКБ.
"Неприятната изненада идва най-вече от сектора на селското стопанство, който показва много по-сериозен спад както на тримесечна, така и на годишна база", отчита Десислава Николова от Института за пазарна икономика.
Ако в другите сектори има плахо възстановяване, там тенденцията е точно обратната. След слабия растеж през миналата година в края на второто тримесечие секторът се сива със 7,4%.
"Миналата година отчетохме ръст в цените и износа на земеделските стоки. Тази година резултатите са по-слаби. Международното търсене се измести малко във времето", отчита Ненко Ненков, председател на съвета на директорите на "БГ Агро". Прогнозата му е, че ако в бъдеще има спад в износа на зърнените храни, той няма да е много голям.
Добрите новини от статистиката са, че в края на второто тримесечие крайното потребление и инвестициите отбелязват ръстове съответно от 1,3 и 4,4%. А и двата фактора са от изключително голямо значение за разрастването на икономиката и ако растежът им се задържи, крайният ефект върху нея ще е положителен.
За целта обаче в бъдеще трябва да се разчита на увеличаване на заплатите, за което пари едва ли ще има в държавния бюджет или бюджета на фирмите, или харчене на спестявания - което повечето хора избягват.
А ръстът на инвестициите в бъдеще, също както и търговията е обвързан със състоянието на икономиките по света и отново се връщаме на казуса по-горе.
Или както казва проф. Стив Ханке - за да привлича България нови инвеститори, трябва да полага повече усилия за борба с корупцията. И все пак ако иска България да избегне негативния сценарий за отложеното възстановяване на икономиката, може да разчита на това, че данните на НСИ, макар и изгладени с корекция за разликите в броя на работните дни, все пак са предварителни и впоследствие може да бъдат коригирани.
