Икономическият растеж в еврозоната ще бъде по-слаб от очакваното, което ще принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да задържи ниски лихвите, но рискът от разпадане на 16-членния блок е малък, показва проучване на Ройтерс.
Икономисти, анкетирани от агенцията между 8 и 13 април прогнозират, че растежът в еврозоната ще бъде средно 0,3% през първото тримесечие, после 0,4% през останалите три тримесечия. За цялата 2010 година икономистите очакват среден растеж от 1% спрямо прогнозираните 1,2 на сто в предишното проучване през март. За 2011 година прогнозата е за растеж от 1,5%.
Еврозоната излезе от най-тежката рецесия в следвоенния период през третото тримесечие на миналата година, но брутният вътрешен продукт през четвъртото тримесечие остана непроменен поради по-слабите от очакваното инвестиции, отбелязва агенцията.
Слабият растеж няма да помогне за намаляване на безработицата, която според икономистите тази година ще достигне кулминация от 10,4 процента.
През февруари безработицата в еврозоната достигна 10% по данни на Евростат - най-високото равнище от август 1998 г.
Гръцката финансова криза постави на изпитание сцеплението в еврозоната, но икономистите оценяват на само 5% вероятността някоя от страните членки да бъде принудена да я напусне в близките пет години.
Въпреки всички спекулации за трудностите в периферията на еврозоната, страните членки добре осъзнават, че са по-добре в нея, отколкото извън нея, обяснява Гийом Менюе от Банк ъв Америка-Мерил Линч (BofAML).
В петък България се отказа да се присъедини към валутно-курсовия механизъм 2 (ERM-II), представляващ чакалнята за влизане в еврозоната, заради по-голям от очакваното дефицит за 2009 г., отбелязва Ройтерс.
Икономистите очакват средна инфлация от 1,3% през тази година и 1,4% през 2011 година, което е доста под препоръчителния праг на ЕЦБ от около 2%.
През март инфлацията в еврозоната достигна 1,5% спрямо 0,9% предходния месец.
