Хампарцумян: Българският лев е стабилен, а еврото ще реши проблемите си

С�ч �чващото се в европейските икономики няма да повлияе директно на банковия сектор у нас, но индиректно имаме интерес като част от ЕС кризисната ситуация с еврото и с дълговете на европейските държави да се разреши. Аз персонално съм оптимист, че това ще стане по един разумен начин. Това каза в интервю за Vesti.bg главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян.

Помолен за съвет в каква валута клиентите да държат спестяванията си, Хампарцумян посочи: "Моите пари са в български левове в тази банка. Във вторник управителят на БНБ каза, че неговите пари също са в български левове в българска банка. Според мен сценариите за крах на еврото имат по-скоро академичен интерес".

Хампарцумян припомни, че негативни предвиждания за банковия сектор в България бяха направени и през 2008 г. след фалита на "Лемън Брадърс", но те се оказаха неоснователни.

Следва пълният текст на интервюто на Севделина Николова:

- Г-н  Хампарцумян, миналата седмица "УниКредит Булбанк" получи приза "Банка на годината 2011" от списание The Banker, част от групата на Financial Times - една от най-престижните награди в банковия сектор. Те не за първи път избират вас.

- Да, става дума за набор от доста подробни критерии и наистина това не е първият път, в който я печелим. "УниКредит Булбанк" е водеща банка на пазара и дори в трудни години показахме, че сме в състояние, справяйки се, да подкрепим клиентите си. Всички тези неща, сложени заедно с професионализма на служителите, ни дават възможност да бъдем оценени. Тази награда, която идва от списание на 85 години, е да не кажа "най", но със сигурност една от най-престижните награди в банковия свят .

- Наскоро оценихте поведението на банковия ни сектор като консервативно. Така ли се държи и вашата банка?

- Ние сме били консервативни спрямо света - заради кризата през 1996-1997 г. българските регулации са по-консервативни спрямо повечето регулации по света. Това ни дава възможност да имаме т. нар. буфери, т.е. да имаме резерви, с които да посрещнем предизвикателствата, да посрещнем кризата.

- А спрямо клиента какво означава една банка да е консервативна и има ли той полза от това?

- За клиента това означава да има малко по-труден достъп до кредити, малко по-скъпи услуги, но за сметка на това пък дава устойчивост.

- Промяната на лихвените проценти след като вече е подписан договорът с клиента също ли е част от консервативното поведение?

- Обяснението за това е по-дълго. Никой не държи собствените си пари на депозит за 10-15-20 години, депозитите са няколко месеца, година или две максимум, а от друга страна клиентите ни искат дали за инвестиция, дали за потребление, ипотеки примерно за 30-35 години. В тази ситуация ние трябва да намерим баланса между краткосрочните депозити, които имаме, и дългосрочното кредитиране, като преценим рисковете и като преценим какъв би бил ходът на лихвите през тези години.

Никой не може да ви направи надеждна лихвена прогноза за повече от 1-2 години. Така в модела, когато аз трябва да определя цената на един 30-годишен кредит, лихвата трябва да бъде изчислена.

Единият начин да бъде решен този проблем е като сложа цена на всички рискове, които може да се случат за 30 години, и да предложа на клиента фиксирана лихва. Тя обаче ще бъде много висока, защото ще сложа и рискове, които няма да се осъществят. За да мога да му предложа кредит с по-ниска цена в зависимост от ситуацията на пазара, аз предлагам по-ниска лихва, която обаче се изменя при съответни правила. Така аз мога да бъда гъвкав с лихвата, което е изгодно обаче и за клиента, и за мен, защото и двамата не знаем какво ще се случи в бъдеще.

- Казахте, че хоризонтът за евентуални лихвени прогнози е около 1-2 години. Бихте ли рискували да направите такава?

- Тези прогнози зависят от състоянието на икономиката, а в момента Европа е непредсказуема, като въпросът не е даже дали е слаба или силна европейската икономика. Процесите, които вървят, очевидно ще пренапишат правилата, по които съществува еврозоната и европейските икономики, и това ще ни се отрази.

- Затова ви питам движение надолу или нагоре можем да очакваме?

- Не знам. В години, в които има устойчив икономически растеж, лихвите вървяха надолу. Спомнете си периода 2003-2008 г., когато икономиката растеше нагоре, и БНБ разумно се намеси по отношение на кредитирането. Т.е. ако имаме по-добри години от гледна точка на реалната икономика, ще видим не знам дали ниски или високи, но поносими лихви - хората ще могат да си ги позволяват.

Най-често се говори за лихвите по кредити, но пък хората, които държат депозити, искат  високи лихви. Намирането на баланса отново е наша работа.

Когато икономиката растеше, основният лихвен процент беше 4,5-5% и лихвите бяха по 7-8-9%, но никой не се оплакваше, защото резултатите позволяваха тези лихви да се плащат. Когато се обърне цикълът, разбира се, тези лихви започват да тежат. Идеята е да създадем условия, така че реалната икономика да расте. И когато тя расте, нашата работа е лесна - ние сме просто един от доставчиците на услуги на реалната икономика.

- В този смисъл кои са секторите на реалната икономика, които според вас си струва да бъдат кредитирани в момента?

- Кредитираме във всеки сектор, където има предприемачи, които са успешни, с изключение на оръжие, хазарт и др. Те не са забранени от закона, но нашите корпоративни правила изключват кредитиране на производство и търговия с оръжие, хазарт и още няколко подобни сфери. Готови сме да кредитираме всеки друг сектор, който е успешен, всякакви хора с добри идеи, ние сме банка с 1,3 млн. клиенти. Доста добре диверсифицирани сме и нямаме нагласа към определен сектор. Прекалено големи сме, за да бъдем специфични.

- Пак във връзка с резултатите на реалната икономика, бихте ли коментирали политиката на правителството в тази сфера?

- Това не е моя работа, а на избирателите.

- И все пак сега на второ четене се приема държавният бюджет, мнението на един дългогодишен банкер може да бъде интересно.

- Политическият процес в България предполага банките да си гледат банкерската работа. Ние дори да имаме някакви оценки, те не са за публично споделяне. А работа на политиците е да си гледат работата така, че бизнесът да бъде доволен и избирателите, като влезем в следващ избирателен цикъл, да ги изберат пак. Те дават оценката, не ние.

Нашият корпоративен мандат е значително по-дълъг от мандата на всяко правителство. Това е голяма и устойчива компания, броят на нашите клиенти е сравним с този на избирателите на една голяма политическа сила, макар самите те да имат най-различни политически предпочитания, и това ни позволява да бъдем дистанцирани от политиката. В състояние да подкрепяме положителните развития на икономиката и сме го правили. Действията на правителството са част от политическия цикъл, в който ние не сме.

- Преди време обаче самият вие участвахте в него. Днес случва ли се политици да ви искат съвети?

- Тогава обаче не бях в банката. Това беше един период от живота ми от 2000 до 2001 г. - около година и половина. А ако политици поискат съвет от  мен, с удоволствие споделям мнението си, но крайното решение е тяхно.

- Как ще повлияе  случващото се в икономиките на европейските държави на българската банкова система?

- Директно няма да повлияе. Индиректно имаме интерес като част от ЕС кризисната ситуация с еврото и с дълговете на европейските държави да се разреши. Аз персонално съм оптимист, че това ще се реши по един разумен начин. Не вярвам, че еврото  ще изчезне - то ще си остане силна здрава валута, която ще ни дава възможност да стъпим върху добър фундамент, за да имаме перспективата за устойчив растеж в идните години, когато предвидимостта на средата се подобри. Тогава българските предприемачи ще трябва, бъдейки находчиви и умели, да докажат, че могат да се справят с предизвикателствата, и ние ще ги подпомогнем.

- Коя е най-стабилната валута за момента, в която клиентите могат да държат спестяванията си?

- Българският лев и еврото. Моите пари са в български левове в тази банка. Във вторник управителят на БНБ каза, че неговите пари също са в български левове в българска банка. Сценариите за крах на еврото имат по-скоро академичен интерес.

Ако си спомняте 2008 г., когато започна кризата с "Лемън брадърс", всички предсказваха как Източна Европа ще се взриви, ще експлодира, ще се срине, а България е от най-рисковите държави и т.н. Това до голяма степен се дължи на факта, че бидейки малки и не толкова важни за световната икономика, просто не ни познават. Много малко хора, дори в България, знаят как точно работи валутният борд. А той първо не дава възможност на политиците да печатат пари и да обезценяват парите в джобовете ни. Второ, дава ни възможност да бъдем спокойни, че като имаме левове, ако сме си спестили достатъчно, и имаме възможност да отидем на почивка в Гърция например, може да си го позволим без много да мислим какъв беше курсът и т.н.

От тази гледна точка българската валута е стабилна, а еврото ще реши проблемите си. Нямаме причина да търсим изход в други валути, тъй като поемаме съществени валутни рискове. Защото ако утре се случат някакви неща с избрана от вас друга валута, може да се окаже, че заради процеси, които вие не сте разбрали и не сте отчели, изведнъж вашият спекулативен план да се окаже погрешен и вие да загубите пари.

Това се случи с хората в Унгария и Полша, в Централна Европа, там, където взимаха ипотеки в швейцарски франкове. Изведнъж швейцарският франк поскъпна спрямо техните национални валути, лихвеният процент се покачи и изведнъж се оказа, че те трябва да плащат много повече върху ипотеките си, отколокото са предполагали, че ще плащат.

- Покрай идеята на Меркел и Саркози се заговори за финансов Шенген.

- Никой не е говорил за финансов Шенген, това са тукашни журналистически хиперболи - няма финансов Шенген. Първо, България е много дисциплинирана страна след кризата 1996-1997 г. Поредица от правителства бяха фискално предпазливи, благоразумни. Това ни даде възможност да натрупаме резерви, да си регулираме банковата система и т.н. Така че ние отговаряме до голяма степен на маастрихските критерии.

Проблемът беше, че в Европа не ги спазваха големите играчи. Сега мисля, че тези събития ги доведоха до разбирането, че степента на интеграция, степента на спазване на финансова дисциплита и т.н. трябва да се повиши, ако искаме да бъдем успешни. Защото не може безотговорни правителства, заради краткосрочни политически цели, да поставят на карта икономическото бъдеще на целия регион. Такива решения ще се търсят и ще се намерят.

Но ние няма да изпитаме кой знае какви стресове от това, защото вече сме взели тежките икономически решения доста преди това и сме били достатъчно дисциплинирани да ги спазваме. Независимо че това събужда недоволство, че сме били най-бедните, че пенсионерите взимат малки пенсии. Да, но спомняте ли си учителските стачки при едно предишно парвителство, когато всички казваха: "Вижте колко взимат румънските учители!". Но днес никой не пита това, защото нашите може да са взимали по-малко тогава, но продължават да взимат толкова и може би малко повече сега. Докато питайте сега колко взимат румънските учители в реално изражение.

- В този смисъл за релевантен ли намирате към днешна дата стремежът ни да се присъединим към еврозоната?

- Аз ще задам един друг въпрос, защото, ако не сме в еврозоната, трябва да си гледаме нашия лев: Вие бихте ли се съгласили да има 4-5 души, които ще натоварим с доверието си, и които ще имат необходимия професионализъм примерно петък вечер да решават какъв ще бъде курсът на лева в понеделник? Или предпочитате това да става институционално в Европейската централна банка?

- Ами аз по навик последните 20 години предпочитам нещата да се случват в европейските институции. Въпросът е полезен ли е този навик към днешна дата.

- Провокирах ви, за да ви кажа, че според мен ние имаме много повече изгода да бъдем част от една голяма стабилна еврозона, отколкото да си решаваме сами проблемите. Прекалено сме малки, за да бъдем самостоятелни.