ЕП: Фискалният борд ще помогне на България за еврото

Спазването на финансовите изисквания от Маастрихт, допълнено с въвеждането на фискален борд, ще допринесе за ускоряване процеса на включване на България в еврозоната.

Това каза пред журналисти в Народното събрание след кръглата маса "Фискалната дисциплина - гаранции за икономическата стабилност" председателят на комисията по бюджетите в Европейския парламент (ЕП) Ален Ламасур.

Той не отговори кога евентуално страната ни би могла да се присъедини към еврозоната.

По думите му фискалният борд е мярка, която ще накара държавата да има поведение, каквото има при разпределението на "домашните бюджети".

Според Ламасур въвеждането на фискален борд в България ще е знак за финансиращите институции, че държавата има строга финансова политика.

По този начин България ще получава финансов ресурс при по-ниски лихви, с което да може да си осигури по-добро и по-бързо излизане от финансовите затруднения, посочи председателят на бюджетната комисия в ЕП.

Най-голямата криза през последните 70 години показа, че еврото е най-стабилната валута в света, каза още пред репортерите Ламасур. Прогнозите, че страни като Португалия, Испания и дори Германия ще излязат от еврозоната не се оправдаха, добави той.

Ламасур припомни, че от началото на тази година към единната валута се присъедини Естония и има списък с още държави, които час по-скоро искат да направят това.

Това е зоната, в което може да се гарантира най-добрата стабилност, каза Ламасур и даде пример с Великобритания, където все по-често се чуват гласове за влизане в еврозоната, след като при кризата покупателната способност в страната се е понижила с 20%, което е много повече от страните в еврозоната.

От 1 януари 2013 г. се очаква да влезе в сила Пактът за финансова стабилност,

който Министерството на финансите предлага.

Това прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков при представянето на работния проект на мерките за финансова дисциплина. Той допълни, че мерките, заложени в пакта, са въпрос на обсъждане.

Още днес Министерството на финансите ще изпрати работния вариант на пакта на лидерите на парламентарно представените партии, за да могат до края на седмицата те да се запознаят с проекта.

Пактът вече е представен на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и очакваме подкрепа от тях за одобрението на документа в парламента, каза Дянков.

Той допълни, че опозицията многократно е критикувала правителството през последните 18 месеца, че не води достатъчно дисциплинирана фискална политика и сега е моментът да подкрепи кабинета при приемането на този пакт.

С този пакт искаме да покажем, че не само сегашното, но и предстоящите правителства трябва да спазват финансова дисциплина, коментира министърът на финансите.

Преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 37% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) е първата мярка в пакта.

Дянков обясни, че в проекта е залегнал дял от 37%, защото този процент е усредненото за последното десетилетие, обясни Дянков. В момента този дял е около 35,5%, допълни министърът.

Вноската в общия бюджет на ЕС, разходите за сметка на помощта от ЕС и съответното национално съфинансиране са включени в това ограничение на публичния сектор. Пактът предвижда и мярка за бюджетното салдо - трябва да се постигне балансирана бюджетна позиция и да не се допуска дефицит над 3% от БВП.

Има определена формула, по която ще се определя бюджетната позиция по консолидираната фискална програма. Възможността за дефицит ще зависи от реалния ръст на икономиката, като има формула, по която всяка година - в зависимост от прогнозирания ръст, правителството ще води фискалната си политика, обясни Дянков.

Формулата зависи от това дали икономиката е в растеж или спад, допълни той. Тази мярка - за бюджетното салдо, предвижда правителството да предлага за всяка година подобряване на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма с не по-малко от 37% от прогнозирания реален ръст на БВП.

Подобряването може да бъде по-малко от този процент, ако размерът на консолидирания публичен дълг е под 20% от БВП.

Два "стопера", по думите на Дянков, са предвидени при възможността правителството да предлага влошаване на бюджетното салдо до 37% от прогнозирания реален спад на БВП - предлаганото салдо да не формира дефицит над три на сто от БВП и финансирането на дефицита да не води до увеличаване на дълга над 40% от БВП.

По втората мярка в пакта се планират и промени в конституцията. Предвиждат се изключения по прилагането й при извънредни обстоятелства. Предлагаме да се променят преките данъци само с парламентарно мнозинство от две трети от народните представители, каза Дянков.

Така ще е по-трудно и по-отговорно да се променя данъчната политика, коментира вицепремиерът. Така се очаква ниската данъчна тежест в България да се запази за по-дълго време, каза още той.

Министър Дянков посочи, че се отказва от идеята преките данъци да се вдигат след рeферeндуми, тъй като по-работещ вариант е одобрението да покачваме от поне 160 депутати след широко обществено обсъждане.