Рисковете за българската икономика през последните седмици се увеличават, посочиха икономисти от групата Macro Watch на дискусия днес.
Председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски смята, че ползите от влизането на България в Еврозоната биха били много по-големи от ползите от някакви краткосрочни решения в интерес на една или на друга група или сектор в икономиката.
Рязко намаляване на лихвения процент, привличане на чуждестранни инвестиции, освобождаване на валутния резерв са част от ползите от въвеждането на еврото и влизането на страната ни в Еврозоната.
Всичко това може да се случи, ако продължим да следваме финансовата дисциплина, категоричен е Прохаски.
Трябва
да се вземат мерки за балансиране на бюджета,
до средата на годината да се предвиди буфер, в който да се намалят разходите, в случай че неизпълнението на приходната част продължава.
Трябва да започне подготовка за актуализиране на бюджета през юни или юли, ако дотогава приходите в бюджета изостават от разходите.
Трябва да бъдат замразени пенсиите и заплатите в бюджетната сфера и да се откажем в краткосрочен план от идеи за намаляване на осигурителни вноски и ДДС, смята Прохаски.
Тежестта на кризата се понася преди всичко от частния сектор, като загубата на заетостта там е около 10%, което е около 160 хил. работни места, каза Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч".
Той отбеляза, че в обществения сектор съкращенията са едва 3,3% или около 20 хил. съкратени, които са основно в сферата на образованието.
Богданов смята, че е
време общественият сектор да понесе тежестта на кризата
Икономистите не виждат реално намаляване на разходите въпреки обещанията на кабинета за "затягане на коланите".
За възстановяването на бързия икономически растеж са нужни поредица от реформи, насочени към създаването на по-добра бизнес-среда и оптимизиране в публичните сфери, смята Богданов.
Според него като ежедневна задача на управляващите трябва да стои сигурността и стабилността на бюджета.
Излязоха данни за януари и предварителни данни за февруари, които сочат, че приходите не са по-различни от миналата година, но разходите растат. В този смисъл е трудно да говорим за някакво голямо "затягане на колана", коментира Богданов.
С около 24% растат разходите през януари, като 40% повече са те в социалната сфера.
Възстановяването започна, но то е много крехко и много бавно и може да бъде вкарано отново в рецесия, както се случи в нашата южна съседка, заяви икономистът Георги Ангелов.
По думите му спадът за последната година е огромен и за да се възвърнат позициите, се изискват много сили и време.
Икономистът отбеляза и добрите новини - на финансовите пазари рисковите премии за България намаляват, което говори за възстановяване на доверието към банковия сектор и между самия банков сектор.
Друг положителен показател са и данните за износа, които бележат ръст на годишна база за последните три месеца.
Георги Ангелов обаче вижда голяма заплаха в последните месеци от отказа от балансиран бюджет, разхлабването на разходите и удовлетворяването на всички финансови искания. Това може да ни вкара в
негативна спирала, водеща до гръцки сценарий,
отбеляза експертът.
Здравеопазването е нереформиран сектор, който изобщо не е пострадал от кризата, и за да му се дадат повече пари, се натоварва частният сектор чрез увеличение на здравната вноска.
По думите му, удовлетворявайки финансовите претенции на едни или на други, се стимулират останалите също да протестират и се увеличава нестабилността. Бюджетът не само че не може да си позволи повече разходи, но трябва и да намали някои заложени вече, твърди Ангелов.
Икономистът от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) Георги Ганев е на мнение, че бюджетът е в сериозен и непрекъснато нарастващ дефицит.
Натрупаният дефицит от началото на кризата досега е около 4,5 млрд. лева. В месеците веднага след изборите се отбелязва задържане на тази тенденция, но в началото на 2010 г. отново се връща тенденцията за трупане на дефицит. Това няма как да доведе до добри новини, коментира Георги Ганев.
Депозитът на правителството в Управление "Емисионно" от над 11 млрд. лв. в началото на кризата - в края на 2008 г., в момента е около 5 млрд. лева.
Това означава, че
6 млрд. лв. от фискалния резерв някъде са отишли,
каза Ганев.
По отношение на енергетиката и на АЕЦ "Белене" той смята, че това е секторът, в който реформи няма.
Има английски израз "да си отрежеш загубите", което означава да си признаеш глупостта и да престанеш да даваш повече, коментира Ганев проектът за втора атомна централа.
В противен случай АЕЦ "Белене" ще продължава да бъде проект, в който ще се заровят незнайно колко пари, срещу което не се знае кой, на кого и за какви пари ще продава ток, посочи Ганев, като допълни, че този порект продължава да е без бизнесплан.
