"Макар вече да не вилнее така опустошително, кризата продължава да нанася удари. И то не само върху икономиката, но и върху политиката. Това важи с особена сила за България", пише "Дойче веле" като се позовава на доклад на Световната банка.
Икономиките на източноевропейските страни-членки на ЕС ще се върнат към положителен растеж през 2010 и 2011 г., но едва ли ще достигнат нивата от периода преди кризата.
В редовния си икономически доклад EU10 за 10-те най-нови членки на ЕС Световната банка предупреждава за рискове, които са не само от икономическо естество.
Според доклада икономическият растеж в Източна Европа през 2010 г. ще е само 1.6 процента и трудно ще компенсира рязкото свиване на икономиката с 3.6% през миналата година.
Прогнозата за 2011 е по-добра: 3.6% растеж, но това ниво на възстановяване е слабо в сравнение с темповете на икономически растеж преди кризата. Едва през втората половина на 2011 може да се очаква връщане към предкризисните темпове.
Изтокът зависи от Запада
Световната банка подчертава, че възстановяването на източноевропейските икономики зависи от серия външни фактори: бързото световно възстановяване, възвръщането на доверието във финансовите пазари, ниските лихви и по-доброто използване на европейските фондове биха гарантирали ускорено възстановяване на 10-те разглеждани държави.
"Но не и през 2010. Тази година растежът ще е доста скромен", вещаят експерти от Световната банка, според които основните причини за това са мудното икономическо възстановяване в Западна Европа, както и вероятността от нови сътресения на финансовите пазари.
Безработица, безпаричие, безпомощност
Сред другите затруднения за икономиките на 10-те най-нови страни-членки на ЕС са слабото кредитиране за частния сектор, високата безработица и намаляването на капиталовите постъпления.
През януари тази година близо 5 млн. души в десетте източноевропейски членки на ЕС са били безработни. 2010 г. ще донесе още по-висока безработица, предупреждава докладът на Световната банка.
В България от 2008 г. досега безработицата се е увеличила с по-малко от 4% и страната е в групата на източноевропейските държави с най-слабо увеличение на броя на безработните.
В тези условия потреблението навсякъде остава ниско. Възстановяването на потребителското доверие е най-добро в Унгария, Словакия, Естония и Словения, а най-слабо - в България и Румъния.
Слабото потребителско търсене в България е довело до намаляване на вноса от 83% от БВП през 2008 г. на 58% през 2009 г.
Преките чужди инвестиции са паднали под 2% във всички източноевропейски членки на ЕС, с изключение на България и Румъния.
В България постъпленията на капитал са намалели от 33% от БВП през 2008 г. на само 6% през 2009 г.
Политически сътресения спъват България
Световната банка изтъква и опасността от политическа нестабилност поради продължителния ефект на кризата и намалялата способност на правителствата да провеждат необходимите структурни реформи.
Американската aнализаторска група Рубини глобал економикс (Roubini Global Economics) също алармира за големи политически рискове, особено в България.
В анализ на групата се изтъква, че подкрепата за правителството може да намалее поради няколко фактора: строгата фискална политика, насочена към поддържане на валутния борд и влизане в еврозоната от една страна и от друга страна - необезпечени финансово договори, сключени между държавата и бизнеса, които потенциално могат да доведат до 7% бюджетен дефицит - стойност, която би сринала перспективите за еврозоната.
Допълнителни рискове, според групата Рубини, произтичат от недовършената реформа на съдебната система, както и от идеята за импийчмънт на президента.
Според американските анализатори това само би забавило икономическото възстановяване, тъй като "президентът е този, който ратифицира важни закони, необходими за раздвижването на българската икономика".
криза, която тихо расте" />
