На заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) тази вечер България е поставила под съмнение уместността от присъствието си в т. нар. сив списък на ЕК от държави, "намиращи се в зона на икономически риск".
В декларация,
внесена към документите от работата на Съвета по точката за доклада на ЕК за Механизма за ранно предупреждение, нашата страна посочва, че забавянето на публикуването на първия доклад за механизма не предоставя възможност за адекватна дискусия в рамките на Съвета, преди Европейския съвет през март.
Отбелязва се, че докладът идва преди датата на публикуване на годишните данни за 2011 г., които, ако бъдат взети предвид, ще дадат напълно различна картина за повечето държави в ЕС.
Не сме убедени, че икономическият прочит на таблицата с показатели в нашия случай отразява в достатъчна степен препоръките на Европарламента и смятаме, че ролята на допълнителни показатели като производителност на труда, търговски обороти, приток на преки частни инвестиции и нетният външен дълг трябва да бъдат допълнително взети предвид, за да се осигури по-прецизно тълкуване наосновните показатели, посочени в доклада, пише в декларацията.
Страната ни не приема, че следва да бъде предмет на задълбочен анализ, тъй като текущата сметка е в излишък още през 2011 г. и на основание на есенните прогнози на ЕК от 2011 г. този излишък ще бъде поддържан и за 2012-2013 г.
Пазарният дял на българския износ расте за целия период, обхванат от таблицата с показатели, което е в подкрепа на растящата конкурентоспособност на икономиката.
България привлича над средното за ЕС чуждестранен капитал
като дял от БВП през 2010 и 2011 г. Увеличението на производителността на труда в България се нарежда на второ място сред най-високите в ЕС (само след Естония). Динамиката на разходите за труд на единица продукция през 2010 г. не е резултат от увеличение на средната работна заплата в икономиката, а е свързана с продължаващото преструктуриране на икономиката към сектори с висока добавена стойност.
Номиналните разходи за труд на единица продукция се очаква да спаднат под прага от 12% през 2012 г.
Задлъжнялостта на частния сектор в случая на догонваща икономика като България не е причина за безпокойство, тъй като до голяма степен се дължи на приток на преки чуждестранни инвестиции (с дял 62,5% към края на септември 2011 г.), пише в декларацията.
Нашата страна настоява, че нетният външен дълг е по-добър показател за потенциална уязвимост, като в нашия случай той е относително нисък, в сравнение с други страни от ЕС.
Тези нещя следва да бъдат отразени в икономическия прочит на таблицата с показатели, което доказва, че България няма устойчиви дисбаланси, които будят тревога.
По повод подготовката на Европейския съвет на 1 март и във връзка с участието в Пакта "Евро плюс", България декларира, че координацията на данъчните политики ангажира държавите в ЕС да започнат структуриран диалог по въпросите от данъчната политика, по-специално с цел да се осигури обмен на добри практики, избягване на вредни данъчни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане. България отново подчертава, че
прякото данъчно облагане остава в компетентността на всяка отделна държава в ЕС.
По-рано този месец бе съобщено, че ЕК е съставила "черен списък" на страните в ЕС, които са най-уязвими на икономически и социални сътресения, в който попадат Италия, Испания, Унгария и Кипър.
Оценката се прави въз основа на десет ключови икономически показателя, сред които размер на държавните средства и дългове, макроикономическата ситуация и динамиката на нейноторазвитие, цената на работната сила, данъчната система, социалните гаранции. Основната задача на изследването е да определи за всяка от страните в ЕС степента на риск от макроикономически дисбаланс.
Така нареченият сив списък включва Великобритания, Франция, Белгия, България и Словения. Тези страни се разглеждат като "намиращи се в зона на икономически риск".
Оповестяването на двата списъка бе първият доклад за Механизма за ранно предупреждение, отнасящ се до предотвратяването и коригирането на макроикономически дисбаланси.
