Пет милиарда евро са пристигнали със самолет от Европейската централна банка за рефинансиране на кипърските банки, които отварят днес в 12 ч., съобщават вестниците в Никозия.
Самолетът е излетял от Германия и е кацнал на летището в Ларнака.
В документите на самолетите парите били записани като облигации, за да не предизвикат съмнения.
Те били натоварени в шест контейнера и при засилени мерки за сигурност са транспортирани до столицата Никозия, за да бъдат съхранени в сейф на централната банка, уточняват изданията.
Банките в Кипър днес отварят в 12 ч. и ще работят до 18 ч. местно и българско време при изключително ограничен режим на теглене на пари,
наложен от централната банка на острова, за да не се допусне изтичане на капитали, съобщават кипърските гръцки медии.
Тегленето на пари в брой от гишета и банкомати се ограничава до 300 евро дневно на човек и на банка.
Плащанията и паричните преводи за чужбина не могат да надвишават 5000 евро на месец, а хората, напускащи острова, ще могат да отнасят най-много по 1000 евро в брой.
Забранява се също осребряването на банкови чекове, а срочните депозити не могат да бъдат теглени преждевременно.
Разрешават търговски операции с трансфер към чуждестранни сметки без ограничения до сумата от 5000 евро, но с представяне на потвърждаващи сделката документи. Операции на стойност между 5000 и 200 000 евро ще се извършват само със съгласието на специален контролен орган.
Сделки над 200 000 евро ще могат да се осъществяват с предварителното съгласие на контролния орган и след проверка за наличие на достатъчна ликвидност в кредитната институция.
Могат да се превеждат средства в чужбина за плащане на заплати на фирмени служители с представянето на съответните документи. Също така близки роднини могат да изпращат пари за плащане на образование или издръжка на член от семейството до 5000 евро на тримесечие.
Европейският съюз след предложение на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу реши да състави специална група за действие, за да бъдат подпомогнати кипърските власти при възстановяване на икономическата и социална стабилност в страната.
Брюксел се опитва да снижи напрежението, възникнало в средите на ЕС след изявленията на ръководителя на Еврогрупата Йерун Дейсеблум, че "подстрижката" на кипърските депозити би могла да бъде приложена и за "спасяването" на банковия сектор на други страни.
Европейските партньори дават да се разбере, че това, което се случи в Кипър, е еднократен акт и че решението за оздравяване на банковия сектор на острова няма да бъде приложено спрямо никоя друга страна.
В интервю за държавната телевизия финансовият министър Михалис Сарис не изключва вероятността в Кипър да има нови съкращения на заплати и пенсии. Той разкри, че трудностите пред Народната банка (Лаики банк) са започнали през 2007 г., когато банката е попаднала в ръцете на хора, раздавали безогледно огромни суми под формата на заеми най-вече на клиенти в Гърция.
Депозитите до 100 хил. евро в кипърските банки са гарантирани от законодателството на ЕС, но превишаващите тази сума ще бъдат сериозно "подстригани" - с 10 до 60% в зависимост от банката.
Кипърският външен министър Йоанис Касулидис критикува условията, при които ще бъде оказана финансовата помощ на островната държава, като заяви в интервю за германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че
Кипър "не усеща в действията на Еврогрупата европейска солидарност"
Кипърският първи дипломат подчерта, че страната му е задължена да даде свой собствен принос от 5,8 млрд. евро за спасяването си от банкрут.
По думите му германските данъкоплатци забравят, че те ще получат своите пари, които отиват като помощ за проблемните страни в Европа, с лихва, а милиардите, предназначени за преодоляване на кризата в страните от Югоизточна Европа, служат също така за запазване на пазарите на немските продукти вътре в ЕС.
Кипърският министър обаче се затрудни да отговори на въпроса как по-добре може да бъде решена патовата ситуация в неговата страна.
Честно казано, не знам,
заяви той. По време на преговорите с Тройката кипърската страна едва не взе решение за излизане от еврозоната, призна Касулидис. Това беше един от вариантите, които ние сериозно трябваше да вземем под внимание, добави той.
Касулидис подчерта, че Москва е готова да помогне на Кипър.
Президентът Владимир Путин даде указания да се удължи срока за погасяване на дадения ни от Русия заем и да се понижи лихвата по него от 4,5 на 2,5%, отбеляза министърът.
Предизвикалата остри спорове идея за принудителен данък и върху депозитите под 100 000 евро беше на Европейската комисия, а не на кипърското правителство, подчерта Касулидис.
Вижте още финансови иикономически новини на Pariteni.bg
