Г ръцкият министър на финансите Янис Варуфакис, който беше на европейска обиколка, предложи гръцкият дълг да се смени с два типа облигации - едните, чието погасяване ще зависи от икономическия растеж на страната, и други - безсрочни.
Специализираното френско икономическо издание Capital.fr обяснява в какво се състои този "доживотен" на теория кредит.
Основното предимство на безсрочната облигация е, че не трябва да се погасява главницата, а само да се изплащат лихвите по нея, като на теория това може да става неограничено дълго време.
За кредиторите безсрочните облигации също могат да представляват интерес, тъй като след известно време (обикновено няколко десетки години) общата сума на изплатените лихви надвишава отпуснатия заем.
От счетоводна гледна точка по такъв дълг няма дефолт
Инвеститорите обаче трябва да проявят голямо търпение, докато си възвърнат първоначално вложената сума - още повече, ако договорените лихви са ниски.
В случая с Гърция тези безсрочни облигации се отнасят единствено за заемите от Европейската централна банка (ЕЦБ) - само 25 милиарда евро от общо 320 милиарда гръцки дълг.
Така Атина би могла никога да не погаси дълга си, но в замяна ще трябва да плаща лихви всяка година, завинаги
Остава да се определят съответните лихви, което със сигурност ще бъде предмет на трудни преговори.
Идеята за безсрочни облигации не е нова.
Освен че е специалист по дългосрочните облигации (50- и дори 100-годишни), Великобритания вече няколко пъти е издавала безсрочни облигации. Някои дългови книжа от 18-и век още са действащи, но междувременно инфлацията е направила погасяването им почти незначително.
Освен това през Първата световна война британското правителство издаде "военен заем" (War Loan), който остава най-големият безсрочен заем на страната и до днес, оценяван на 2,5 милиарда евро. Това обаче няма да продължи дълго, тъй като Лондон реши да изкупи на 9 март целия този дълг с лихви от 5, а впоследствие от 3,5 на сто годишно.
Безсрочният дълг не е нещо непознато и за Франция - първият й истински държавен заем е взет през 1535 г. от Франсоа Първи. През 1825 година френската държава емитира безсрочна облигация при лихва от 3%, останала действаща до 1987 година, когато дълговите книжа бяха пуснати на борсата и изкупени от министерството на финансите. Но докато безсрочните облигации, емитирани от държави, изглежда вече не са на мода, днес компаниите все още често ги използват.
Банките най-вече имат особени предпочитания към тях, тъй като регулаторите ги причисляват към собствения капитал, а това позволява на финансовите институции да отговарят по-лесно на новите норми за платежоспособност.
Обикновено при такива заеми лихвата е фиксирана за известно време, след което се индексира спрямо основните лихви или увеличението на оборота. Този тип облигации са по-рисковани от класическите корпоративни облигации, но имат по-голяма възвръщаемост и почти винаги се погасяват от емитентите.
