А гонията на гръцките банки е стигнала до връхната си точка, тъй като нивата на ликвидност в тях вече са на предела на възможностите им.
Гръцките банкери очакват „глътка въздух“ от Европейския механизъм за спешна ликвидност ЕЛА,
но решението за това не може да бъде взето преди утрешните срещи на Еврогрупата и на Европейския съвет, пише в. „Етнос“.
В Атина снощи се е състояло съвещание на кабинета с банкери, на което е бил разискван въпросът за ликвидността на гръцките банки.
В съобщение на Асоциацията на гръцките банки се казва, че финансово-кредитните институции в страната ще продължат да функционират както през последните три дни и да извършват същите операции, т.е. да обслужват пенсионерите, които не са си изтеглили полагащите им се 120 евро.
Банките обаче приемат депозити. Ограничението от 60 евро на ден засега остава.
Гърция поиска да бъде увеличен таванът на механизма ЕЛА, но решението за това се очаква да бъде взето от ЕЦБ днес.
Агенция Ройтерс твърди, че таванът ще остане непроменен на 89 млрд. евро.
За днес е планирана телеконферентна връзка на шефа на ЕЦБ Марио Драги с президента на Европейския съвет Доналд Туск и с председателите на Еврогрупата Йерун Дейселблум и на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Очаква се днес да бъде решено дали от утре ще бъде удължена „банковата ваканция“, т.е. дали банките ще останат затворени още време, и дали ще се запази ограничението от 60 евро на ден или този размер ще бъде увеличен или свален надолу.
Вестниците обаче алармират, че
финансовият ресурс, с който разполагат банките в Гърция, с всеки изминал ден намалява,
и че банките свършват едрите банкноти, за да могат да захранят банкоматите. Изчисленията в печата сочат, че всеки ден от банките „изчезват“ около 60 млн. евро.
Финансирането от Европейската централна банка (ЕЦБ) на гръцките банки не бива да бъде намалявано, заяви тази сутрин френският министър на финансите Мишел Сапен, отбелязвайки, че „гръцкото правителство трябва да направи предложения“ след победата на „не“-то на референдума вчера, предаде Франс прес.
Равнището на ликвидностите, предоставяни от ЕЦБ на гръцките банки „не може да бъде понижавано“,
допълни Сапен, припомняйки при все това „независимостта“ на ЕЦБ, която трябва да реши дали да запази или не спешното финансиране според механизма ЕЛА.
„Самият вот не урежда нищо“, каза Сапен в ефира на радио Европа 1. Това бе първата официална френска реакция на референдума в Гърция, проведен в неделя.
Качеството на преговорите, които ще започнат, ще даде отговор на въпроса дали Гърция излиза или остава в еврозоната, допълни френският финансов министър.
Президентът на германската централна банка Бундесбанк Йенс Вайдман е предупредил правителството в Берлин за
загубите, които институцията би понесла при евентуално излизане на страната от еврозоната,
пише германският в. „Ханделсблат“. На правителствено заседание на 1 юли Вайдман е посочил, че при излизане на Гърция от валутния съюз Бундесбанк няма да може да внесе в държавната хазна обичайните суми – финансовото министерство досега очакваше от централната банка печалба от 2,5 млрд. евро годишно.
Според Вайдман евентуалните загуби от т.нар. „Грекзит“ трябва да бъдат отчетени и при съставянето на държавния бюджет.
Бундесбанк е натрупала резерв от 14,4 млрд. евро за непредвидени разходи при криза в еврозоната. Тези резерви обаче, както изглежда, няма да бъдат достатъчни при излизане на Гърция от Еврозоната, отбелязва „Ханделсблат“.
криза, която тихо расте" />
