Г ръцкото „не“ разклати еврозоната, пише в. „Фигаро“. Рискован ход срещу „шантажа“ на кредиторите или Пирова победа, заредена със заплахи за бъдещето на Европа – при всички положения гръцкият премиер спечели облога.
Този вот обаче ще определи бъдещата траектория на европейската интеграция, коментира анализатор от Берлин, цитиран от френския всекидневник.
Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще даде гибелен сигнал на партньорите на ЕС, предупреди
германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.
Германски икономисти, цитирани от „Дойче веле“ обаче изказват предположения, че сега излизането на Гърция от еврозоната се смята за сигурно.
Лошият сценарий изглежда става все по-реален, обобщава германската медия мненията на икономисти, като подчертава, че без нова финансова инжекция гръцките банки ще рухнат, ще бъде сечена нова валута, която де факто ще извади страната от еврозоната.
Сега Европа трябва да реши дали да превърне Гърция в пример,
пише в. „Ню Йорк таймс“. Лидерите на Германия, Франция от останалата част на Европа са изправени пред следния избор: ако толерират исканията на гръцкото правителство, те ще дадат лош пример на всяка страна, която пожелае да възрази срещу структурите на ЕС и ще кажат на избирателите в Португалия, Испания и Италия, че ако вдигнат достатъчно шум и изберат екстремистки партии, и те ще получат споразумение с доста смекчени условия.
Така те ще дадат сигнал, че дадена страна може да вземе какъвто си иска заем, да не връща дълговете си и да накара останалата част от Европа да плати сметката.
Ако пък отхвърлят исканията на гръцкото правителство и отрежат финансирането, гръцката банкова система ще се срине и страната няма да остане в еврозоната, а това ще е знак, че ЕС е изключително крехък. Освен това Гърция може да потърси сближаване с неприятелска Русия.
Една съвременна демокрация – всъщност родината на демокрацията, може да изпадне в хаос и нестабилност,
а това би струвало на Европа много повече пари и от най-щедрите спасителни планове, подчертава „Ню Йорк таймс“. По същество европейските лидери трябва да решат дали тяхното безсилие спрямо Гърция и страхът от лош прецедент са толкова силни, че да направят гигантска стъпка в другата посока, спирайки финансовата помощ за Гърция.
Гърците казаха думата си, сега е ред на германския канцлер Ангела Меркел и на другите европейски ръководители да се изправят пред изтичащото време и да вземат решение с исторически последици, заключава американският вестник.
В. „Ню Йорк таймс“ посочва, че гласуването с „не“ е триумф за Ципрас, който му давал повече сила на преговорите с кредиторите, но в същото време този вот бил и възможност кредиторите да се оттеглят, като оставят Гърция да се изправи пред фалита, икономическия колапс и пред излизане от еврозоната, а в най-лошия случай и от ЕС.
Витае усещането, че Гърция (заради претенциозния си премиер и непреклонната си позиция, плюс решимостта на Германия и други страни, които искат да спасят еврото едва ли не на всяка цена) получава специално отношение, отбелязва британският в. „Гардиън“.
Сред онези, които ще се противопоставят на нови отстъпки, не са само държави като Ирландия, която успешно преодоля болезнени спасителни мерки, а „нови“ европейци, като Словакия и балтийските страни, направили огромни жертви, особено Латвия, за да изпълнят условията за присъединяване към еврозоната.
По-важният въпрос – ще остане ли Гърция в еврозоната или дори в Европейския съюз – засега остава без отговор.
Няма яснота и по най-неотложния за гърците въпрос - кога ще отворят банките и колко евро ще могат да се теглят.
От друга страна, всяка държава, която съумява да организира референдум за седмица, провежда го компетентно и излъчва резултат преди полунощ, доказва, че обществената мобилизация е на висота и е за завиждане, така че за Гърция би трябвало да има надежда, допълва „Гардиън“.
Под заглавие „Не-то на Зевса“ в. „Либерасион“ пише, че гърците са последвали своя премиер Алексис Ципрас и са отказали да приемат условията на кредиторите за спасяването на страната. Вестникът коментира, че това е предизвикало „трус в Европа“.
„Съдбата на Европа минава през Атина“, отбелязва в заглавие в. „Монд“. Изданието цитира оценката на видния френски икономист Тома Пикети, който казал, че „сега френският президент Франсоа Оланд трябва да наложи вето на въпроса за излизане на Гърция и да престане да бъде опашката на Меркел“.
В. „Уолстирйт джърнъл“ пише, че резултатът от референдума може да конфронтира страната им с останалите членове на еврозоната. Различни финансови министри обаче изпратиха сигнали, че ще има преговори с Гърция. Според изданието въпросът, който възниквал сега, бил дали европейските лидери могат да преговарят с правителство, което отхвърли условията им за оставане във валутния съюз на 19-те държави, след като принудиха Португалия и Ирландия да следват подобни мерки в рамките на спасителни програми.
„Уолстирйт джърнъл“ смята, че вотът на гръцките избиратели
изправя германския канцлер Ангела Меркел пред най-голямото предизвикателство от избухването на кризата в еврозоната преди пет години.
От това как тя ще реагира в следващите дни, ще се предопредели и съдбата на еврозоната, изтъква изданието.
След края на референдума в Гърция, гръцките лидери уверяват, че страната няма да въвежда паралелна на еврото парична единица, която да помогне за рекапитализиране на банките и за отварянето им, преди Гърция да потъне в хаос, пише в. „Кориере дела сера“.
Сценариите от дните преди референдума вещаеха едно и също нещо в случай на „не“, а именно „грекзит“ (излизане на Гърция от еврозоната – б.ред.), банки в дефолт и Атина, изключена от каквато и да е спасителна програма. Дали това ще е така?
Според Карло Секи, преподавател по политическа икономия в италианския университет „Бокони“, никой не може да отговори засега на този въпрос. Дни наред лидерите на СИРИЗА уверяваха, че „не“-то на референдума не означава отхвърляне на еврото, припомня експертът. Истината е, че премиерът Алексис Ципрас може и да е спечелил победа в Гърция, но тя може да се окаже Пирова, защото европейските лидери така и не преглътнаха неговото решение да стане внезапно от масата на преговорите, посочва изданието.
Ципрас може и да е засилил позициите си у дома, но е с напълно отслабени позиции в Европа,
посочва пред „Кориере дела сера“ италианският икономически експерт Андреа Монтанино, който доскоро беше на висш пост в МВФ.
Гърция има нужда от 60 млрд. евро в идните три-четири години. Но Европа трудно ще ѝ гласува доверие след случилото се вчера, посочва експертът.
МВФ, на който Гърция не плати последната дължима сума, ще откаже най-вероятно да помага на Гърция, а Европа ще поиска доста по-големи гаранции от Гърция този път, предупреждава специалистът.
Онова, което е сигурно, е, че Гърция трябва да се справи с внушителна криза с парите в брой. Ролята на Европейската централна банка тук ще бъде фундаментална в идните дни, казва Монтанино.
ЕЦБ ще трябва да предпази и всички останали страни, които могат да бъдат засегнати от гръцката криза. Вероятно тя ще вземе решения, които ще дадат време за действие на политиците. Но всички инструменти, които ЕЦБ ще вкара в действие, няма никога да са достатъчни, за да направят гръцката банкова система устойчива и стабилна, смята специалистът, цитиран от „Кориере дела сера“.
След гръцкия референдум Европа не може да бъде вече същата,
отбелязва в. „Стампа“. Гръцкият случай налага ЕС да вземе неудобни политическо-икономически решения, които избягваше да взима през последните 20 години. Гръцкият случай дава и надеждата, че ЕС отново ще започне да се интересува от хората, вместо от цифрите и действително ще се замисли за своето бъдеще.
Гърция днес е образно казано болно дърво в гората на света. Но то не е единственото болно дърво, пише още в. „Стампа“.
Боледува дървото Япония, където съотношението между държавния дълг и БВП е почти двойно в сравнение с Италия, боледува дървото Китай, където новите китайски власти се оказаха изправени пред проблема на 10 града призраци с 60 млн. необитаеми жилища – резултат от бума в сектора на недвижимите имоти, боледува и дървото Украйна, на която МВФ отпусна 17,5 млрд. долара, които може и никога да не получи обратно, пише изданието.
„Споразумение или „Грекзит“ предстои,
пише днес в заглавие авторетитният гръцки в. „Катимерини“, като отбелязва че „мощното не“ на гърците на референдума и „витаещи във въздуха“ преговори съставят нов политически декор, в рамките на който страната ще трябва да върви в момент, когато банките се приближават към нулата.
С получените над 61% от гласовете премиерът Алексис Ципрас препотвърди доминирането си на политическата сцена и предизвика процеси в главната опозиционна партия „Нова демокрация“, където оставка подаде нейният лидер Адонис Самарас.
В. „Нафтемборики“ поставя акцент върху днешното критично заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като парите в гръцките банкомати днес свършват. Гръцката централна банка е поискала да бъде увеличен таванът на ликвидност на гръцките банки.
