Националната енергийна система е готова за зимния сезон и разполага с достатъчно резерви, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
В село Чирен, Врачанско, днес той провери на място готовността на националното газово хранилище.
В хранилището има над 400 млн. куб.м. "активен" природен газ, който може да се използва от потребителите, както и още над 700 млн. куб. м. "буферен" газ.
Министърът каза, че годишната консумация на природен газ в страната е около 400 млн. куб.м. и запасът в подземното хранилище в Чирен осигурява това потребление. През 2011 г. предстои разширяване на газовото хранилище, за да се увеличат както неговият капацитет, така и дневният добив на природен газ от него.
Министър Трайчо Трайков допълни, че предстои разширяване на хранилището, както на неговия общ капацитет, така и на дневния добив на газ чрез нови сондажи.
През 2011 г. предстоят допълнителни сеизмографски изследвания за допълнителни сондажи. Дневният добив на природен газ ще се увеличи с около 5% от всеки сондаж.
Трайков напомни, че увеличаването на общия капацитет на хранилището е скъпо и съобщи, че е подписал мандатно писмо с Европейската банка за възстановяване и развитие за 250 милиона евро.
В същото време на Българския икономически форум бе обявено, че приоритет за Националната електрическа компания (НЕК) през следващите години ще бъде
развитието и изграждането на електропреносна мрежа,
за да може да отговори на новите изисквания за включване на повече мощности от възобновяеми енергийни източници.
С въвеждането в експлоатация на двата блока от по 1000 мегавата - пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй", България се е превърнала от нетен вносител на електроенергия от Русия в износител на електроенергия. Износът е между 5 и 8 млрд. киловатчаса годишно.
От началото на 2010 г. досега страната е изнесла над 6 млрд. киловатчаса.
Засега производството на АЕЦ запазва стабилно дела си - около 35% от произведеното количество електроенергия, а около 10% от енергията е от ВЕЦ.
При суха година производството е в рамките на 6-8%, а при дъждовна достига до 12% произведена електроенергия от ВЕЦ.
Все още произведената енергия от вятър и слънце има малък дял от общо произведената енергия от възобновяеми енергийни източници.
През 2009 г. инсталираните мощности за енергия от вятър са едва 6,6% от общо произведената енергия от ВЕИ.
Преференциалните цени на изкупуване на енергията от този вид източници обаче доведе до бум на инвеститорския интерес и вече има заявки за присъединяване на 12 200 мегавата мощности към електропреносната система и още 2600 мегавата мощности - към електроразпределителните дружества.
Димчо Кънев съобщи, че сключените нови договори за изграждане на мощности от ВЕИ са за 1543 мегавата.
Приоритетни райони за разширяване на преносната мрежа, за да се отговори на нуждите на тези мощности, са област Добрич, Бургаска област, Ямбол и Кърджали, каза Кънев.
Научното звено на НЕК е направило разчети за развитието на потреблението на енергия през следващите години в два варианта.
При единия вариант икономиката на страната ни се развива без енергийното производство да расте, защото се въвеждат нови, по-модерни технологии. В такъв случай няма да има нужда от нови мощности.
В другия вариант експертите на НЕК са приели, че новите енергоспестяващи технологии няма да могат да се внедрят толкова бързо и потреблението на енергия ще расте средно с по 1,4% годишно.
При тези изчисления до 2020 г. България ще потребява около 40 млрд. киловатчаса електроенергия годишно. През 2011 г. предстои да заработят 670 мегавата мощности на ТЕЦ "АЕS Гълъбово", както и 80 мегавата - на хидровъзел "Цанков камък".
Предвижда се до 2020 г. да бъдат построени и 1700 мегавата вятърни мощности, 300 мегавата фотоволтаици и 100 мегавата мощности от ТЕЦ на биомаса, както и проектът АЕЦ "Белене".
Ако този план бъде изпълнен, през 2020 г. България ще произвежда 50-52 млрд. киловатчаса енергия годишно и ще има свободен капацитет от електроенергия в размер на около 10-12 млрд. киловатчаса.
криза, която тихо расте" />
