А ко по време на правителството на Пламен Орешарски лично премиерът или министърът на финансите Петър Чобанов са получавали доклада на ДАНС за състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ), то трябва с тях да се заеме прокуратурата и те да понесат лична отговорност. Това коментира в предаването „Здравей, България” на Нова ТВ депутатът от Реформаторския блок (РБ) Мартин Димитров.
Вчера Десислава Атанасова, председател на временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавни институции, които е следвало да противодействат на опитите за източване на КТБ, съобщи, че докладът на ДАНС за 2013 г., в който се сигнализира за състоянието на КТБ, не е внесен в НС, съгласно изискването на закона. „Докладът на ДАНС за дейността му през 2013 г., който съгласно закона е ежегоден и ДАНС го внася в Министерския съвет, а Министерският съвет – в Народното събрание, не е пристигнал в НС“, каза тя.
Според него, ако кабинетът „Орешарски” е скрил доклада на ДАНС, то това е много скандално. „Ако имаше такъв доклад, то премиерът или финансовият министър трябваше да дойдат в парламента, да поискат затворено заседание и да видим какво правим, какво пише в този доклад…”, каза Димитров.
Депутатът от БСП Румен Гечев пък заяви, че само е чувал за доклада на ДАНС за КТБ. „Искам да разсея вашите съмнения – те, общо казано, в този доклад казват не чухме, не видяхме, не знаем. Не са знаели нищо, как 4 млрд. лв. се топят… в една банка години наред”, каза Гечев.
„Този доклад е такъв, дето само се говореше за него, не го видяхме в парламента, не знам дали ДАНС го е предоставяла”, каза още той.
Според него става дума за 10 офшорни фирми, с които още при създаването си „е зачената в грях КТБ”.
Двамата коментираха и
ситуацията около министъра на културата Вежди Рашидов, който е върнал своите 2 млн. лв. от КТБ.
Според Мартин Димитров не е нормално без цесия при тези с влогове над 200 хил. лв. някои само от хората да са си върнали парите, а останалите да чакат. „Би било справедливо от парите, които има, да получат еднакъв процент от сумите, които са заделени за възстановяване на влоговете, които не са гарантирани”, категоричен бе той.
Необходимостта от плоския данък
също бе засегната в разговора. Предложението на БСП е да се въведе отново прогресивното данъчно облагане – богатите да плащат повече, а бедните – по-малко. „Да накараш най-бедните да ти увеличат данъчните постъпления с още 500 млн. лв. – това нещо не можем да го приемем”, казва Гечев. Според него излиза, че България била „умна, като Узбекистан, Киргизстан, Естония, Чехия”.
„В три – четири страни това е начинът, тези които използват плосък данък, са бившите социалистически страни, но там той е над 20%”. „До 400 лв. без данък – а тези с над 10 хил. лв. месечно да плащат поне 30% – световната практика е такава”, казва той относно данъците за богатите и бедните.
Мартин Димитров пък коментира, че ако предложението на БСП се приеме, парите в държавния бюджвет от данъчните постъпления, ще секнат. „Най-бедният търси бързо развитие. Извинявайте, но когато икономиката на Германия след Втората световна война е била разрушена, данъците са били ниски”, даде пример „синият“ лидер. Според него ниските данъци са основата на икономическия растеж.
„Страни като балтийските са направили плоския данък още 1989 г. – проблемът е, че въведохме ниските данъци късно”, коментира Мартин Димитров.
