Проф. Анастас Иширков (1868 - 1937) е учен и общественик, роден в Ловеч.
През 1891 г. завършва история във Висшето училище (Софийския университет), а след това учи и защитава докторат по география в Лайпциг.
Специализира в Берлин, Виена и Париж. Доцент е по география и етнография във Висшето училище в София и основател на Географския институт към него.
По-късно става и декан на историко-филологическия университет, както и ректор на СУ (1915-1916г.).
Иширков е автор на десетки книги и сборници, статии и студии по български и чужди езици, член е на БАН. Председател е на Българското географско дружество от създаването му през 1918 г. до 1934 г.
Учен с международна известност. Изпълнява политически, културни и научни мисии на Българската държава в Германия и Швейцария през Първата световна война. Умира в София.
През целия си живот дарява средства за родния си град Ловеч. Близо 50 хиляди лв. дава за строителство на читалището в града, за прокарване на жп линията Левски - Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към женското благотворително дружество в града, за камбанарията на църквата "Св. Богородица".
През 1935 г. подарява на читалище "Наука" над 960 тома книги, оценени на 50 хил. лв. Обявен е за почетен гражданин на Ловеч.
Основната част от своите спестявания предоставя на СУ. През 1933 г. прави завещание като основава два фонда - фонд "Стипендия Анастас Иширков" и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география.
Началният капитал на първия възлиза приблизително на 900 хил. лв. Приходите от него са за младежи, завършили география в СУ, които искат да специализират в чужбина. Вторият фонд е с капитал 55 хил. лв. и приходите са за студенти, написали силни трудове по география.
Дейността на проф. Анастас Иширков е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
