Н а 10 февруари 1923 г. при тържествата по случай 65-годишнината на първото българско представление и 15-годишнината от откриването на Народния театър избухва пожар, който унищожава сцената и нанася големи щети.
Още на другия ден Домът на изкуствата и печата в София излиза с инициатива за образуване на Общограждански комитет от упълномощени представители на всички културни, просветни и професионални сдружения и институти в столицата, който да събира дарения из цялата страна за възобновяването му.
На 12-и същия месец повече от 70 души от различни организации слагат началото на Централния общограждански комитет. Избрано е изпълнително тяло с председател проф. Никола Милев* , подпредседатели – протойерей Иван Гошев и Сава Огнянов, секретари – Христо Борина и Сирак Скитник, касиер Георги Белчев, съветници и контролна комисия.
За почетен председател е провъзгласен министърът на просветата. Изработен е устав (приет от комитета на 15 февруари 1923 г.), утвърден от МС с постановление от 19 февруари 1923 г.
Целта на комитета е да събере необходимата сума за пълното възстановяване и обзавеждане на опожарения Народен театър в един фонд – „Български народен театър“.
Съгласно устава средствата се набират от дарения в пари и в натура, приходи от завещания, подписки, представления, такси, лотарии и др., организирани в полза на фонда. Неговото управление се поверява на Централния общограждански комитет в лицето на избраното изпълнително тяло, по чието решение и съгласувано с министъра на просветата се изразходват средствата.
Централният общограждански комитет се заема да изгради свои структури в страната – местни комитети, които да набират пожертвувания. С окръжно № 1 „до всички граждани, чиновници и служащи, институти, корпорации, дружества и съюзи в Царството“ се дават упътвания за тяхното създаване и дейност.
Към 28 март са образувани 50 местни комитета, месец по-късно те са 65 и броят им продължава да расте. Откликват банкери, индустриалци, учени, журналисти, граждани. Много общини и други институции предвиждат в бюджетите си специални параграфи. Позив за подкрепа е разпратен и в чужбина, като български легации и консулства са упълномощени да събират даренията.
Особено резултатна е работата на комитета през първите две години от съществуването му. Към 31 дек. 1923 г. в приход на фонда постъпват 5 027 801 лв., към 31 дек. за цялата 1924 г. постъпват 5 105 766 лв., за 1925 г. – 498 887 лв., за 1926 г. – 345 448 лв., за 1927 г. – 312 841 лв.
Сумарно до края на 1927 г. изпълнителното тяло успява да събере чрез купони, дарения, забави и пр. в София и провинцията всичко 11 290 644 лв., от които 3 743 427 лв. са от застраховките на театъра. Тези средства служат изцяло за подпомагане работата на назначената от МС Строителна комисия.
От фонда се изплащат хонорарите и разноските по командироването на дрезденския архитект проф. М. Дюлфер, на когото са възложени възстановителните работи; заплатите на чиновническия персонал на комисията, нейните канцеларски и домакински разходи, както и тези по електрическата енергия и т.н.
Когато държавата не разполага с достатъчно средства или поради бюрократични формалности бави изплащането им, фондът отпуска заеми на Строителната комисия, за да се издължава своевременно пред чуждестранни и местни предприемачи и да не се спъва строителството.
През 1927 г. МС взема решение театърът да бъде открит за празненствата по случай 1000-годишнината от царуването на Симеон I и финансово осигурява довършването на строежа. Тъй като в бюджета не се предвиждат средства за обзавеждане, комитетът се съгласява да отпусне за целта 3 млн. лв. Равносметката на фонда към края на 1927 г. е: изразходвани всичко 6 252 309 лв., от които 5 908 108 лв. са предоставени на Строителната комисия.
При очертаващото се приключване на възстановителните работи и поради възникнали разногласия вътре в изпълнителното тяло на Централния общограждански комитет, от една страна, и между него и МНП, от друга, на 5 дек. 1927 г. МС взема решение за прехвърлянето на фонда към Министерството и ликвидация на комитета. Огорчен от тази намеса на изпълнителната власт, комитетът отнася въпроса до Върховния административен съд, който обаче на 30 юни 1928 г. отхвърля молбата му като неоснователна. При това положение комитетът е принуден постепенно да пристъпи към своето и на местните си структури разпускане.
Със заповед на МНП от 11 дек. 1931 г. е назначена комисия, която да прегледа сметките на фонда и да предаде всички книжа. В изпълнение на предписание на МНП от 25 авг. 1932 г., Централният общограждански комитет предава цялата си документация на касиера на операта и от 7 септ. с.г. престава да съществува. Към тази дата от фонда остават неизползвани 196 964 лв. по сметка в Съюза на популярните банки и 38 800 лв. в облигации от БДЗ (1921), съхранявани в БНБ. В ролята на управляващо фонда на 25 авг. 1937 г. МНП издава заповед, с която неизразходваната сума (заедно с лихвите) от 263 750 лв. на 7 септ. с.г. е предадена на дирекцията на Народния театър за обзавеждане.
Така след Централният общограждански комитет и фондът престава да съществува.
Благотворителната дейност на Централния общограждански комитет е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
