Иван Николов Хаджиенов (1843 – 1923) е търговец, банкер, предприемач и политически деец, който заема поста на градоначалник на София малко след Освобождението.
Роден е в Казанлък. Когато е само 5-годишен родителите му умират, а на 11 г. заминава за Букурещ при чичо си - заможен търговец и собственик на недвижими имоти.
Хаджиенов работи за френски строителни фирми в Румъния и Франция. С годините успява да натрупа солидно състояние и след Освобождението се завръща в България, където се включва в политическия живот и става активен деец на Консервативната партия.
Субсидира издаването на в. "Български глас" (1879 – 1881).
Като кмет на София (1881- 1883) прокарва нов благоустройствен план на столицата. По това време е разширена водопроводната мрежа на града, а общината подарява обширен терен за построяване на Военното училище, както и място за Руската църква.
Негово дело е уреждането и на градската градина.
Участва в търга за получаване на концесия за проучване и построяване на жп линията София-Русе през Искърското дефиле.
През годините, прекарани в България, Иван Хаджиенов развива широка благотворителна дейност.
През 1919 г. той дарява 1 млн. златни лева за построяването на модерно занаятчийско училище с железарски, дърводелски и порцеланов профил в родния му Казанлък. То е открито през 1925 г. и днес се нарича Професионална гимназия "Иван Хаджиенов".
Наред с това той дарява и 50 хил. лв. на Машинното училище при флота.
С тази сума се образува фонд "Иван Хаджиенов" с предназначение да попълва и поддържа технически учебни кабинети.
През 1931 г. фондът вече разполага с 300 хил. лв.
Дейността на Иван Хаджиенов е представена в Енциклопедията на дарителството - "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
