Мария Касабова (1843-1921) е педагог, общественик и преводач. Родена е в Букурещ.
Получава образование в Мюнхен, където учи музика, усвоява английски, немски и френски език. Завръща се в Букурещ, където се омъжва за д-р Иван Касабов (1836-1911). Той е деец на национално освободителното движение, публицист и преводач. Сътрудник на Раковски при издаването на вестник "Дунавски лебед", адвокат, депутат, прокурор и съдия във Върховния касационен съд, преподавател по международно право в Брюксел.
Мария Касабова развива широка благотворителна и просветна дейност. В Букурещ открива девически пансион, в който се образоват българки от крайдунавските градове.
След Освобождението се премества в София. Работи като директор на държавен пансион, член на настоятелствата на благотворителни дружества, урежда концерти и събития с благотворителна цел. Подпомага каузи, свързани с образование.
В завещанието си от 9 юли 1918 г. Мария Касабова дарява сумата от 50 хиляди лв. за образуване на фонд, който носи нейното и на съпруга й име. След смъртта й изпълнителите на завещанието изплащат на Министерство на народната просвета парите, с които се издържат стипендианти в български и чужди педагогически училища.
Стипендиантите по волята на дарителката "трябва да станат добри и съвестни учители, за да дават на младежта покрай образованието и едно добро възпитание с морални принципи, да им формират характера и облагородяват сърцето".
Дейността на Мария и Иван Касабови е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
