В дигиталната ера на леснодостъпен онлайн хазарт една от най-ефективните форми за защита на потребителите е т.нар. персонален лимит – ограничение, което всеки потребител може да си наложи по отношение на прекараното време, размера на залозите или сумата на загубите. Тези лимити са ключов инструмент в концепцията за „отговорна игра“, която цели да предотврати развитието на зависимост и да насърчи контролирано поведение на потребителите.
Но за да имат ефект, тези лимити трябва да бъдат проследими и приложими, независимо къде точно играе потребителят. Точно там се корени и основният проблем в публикувания наскоро Проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания – липсата на централизирана система за регистриране на лимити.
Това е описано и обосновано в становището на първата браншова организация в страната – Асоциация на игралната индустрия в България, която е основана през 1992 г. до НАП, финансовото министерство и министерство на здравеопазването.
Наредбата определено е положителна стъпка напред – тя отразява стремежа на българското законодателство да въведе по-стриктни мерки за защита на уязвимите участници и да насърчи отговорността при онлайн залагания. Но в същото време проектът възлага прилагането на лимитите на всеки оператор поотделно, без да предлага механизъм за координация между тях.
Това означава, че един потребител може да достигне зададения лимит в един сайт, където изиграва зададеното от самия него „максимално“ време, но веднага след това може да продължи играта си в друг сайт, започвайки наново. Реално няма бариера между платформите. Системата позволява „туризъм между сайтове“ – едно явление, което напълно обезсмисля въведените ограничения.
Ако искаме да приложим истинска защита, тя не може да бъде фрагментирана. Водещите европейски регулации вече работят с централизирани системи, при които личните лимити на потребителите се следят и прилагат на национално ниво, независимо от това в коя платформа се залага.
Отсъствието на такава координация в проекта на българската наредба повдига основателни въпроси относно ефективността, пропорционалността и съвместимостта на предложените мерки с целите, описани в мотивите към самия документ.
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че нерегулираният онлайн хазарт в България вече процъфтява. По официални данни на НАП, над 6400 нелицензирани сайта предлагат залагания на територията на страната ни. Все повече уязвими потребители могат да бъдат изтласкани именно към тези сиви и рискови зони на онлайн пространството, където липсват лимити и защита от каквото и да е естество.
Затова Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) предлага разумна и наложителна стъпка: въвеждане на централизирана система, която да обвързва всички оператори и да позволява ефективен контрол върху поведението на потребителите в цялата система, а не само в рамките на един сайт.
Само така може да бъде изпълнена основната цел на Наредбата – истинска защита на участниците, без заобикалки, без вратички и без отстъпление пред нерегламентирания пазар. В противен случай рискуваме доброто намерение да остане само в текста на документа.
