Колкото по-големи са предприятията, толкова сигурността на работещите в тях е по-голяма.
Това показват резултатите от изследване на пазара на труда през миналата година, обхванало около 30 хил. заети лица.
Изследването е на НСИ и бе представено днес от президента на КНСБ Пламен Димитров.
Според данните над половината от наетите в големите фирми са обявили, че работят на колективен трудов договор.
Работещите без трудов договор в големите предприятия са около четири пъти по-малко
в сравнение със средните предприятия. В малките и средни предприятия седмичното работно време е от час и половина до два часа по-високо от средно установеното (40 часа седмично), като в търговията, хотелиерството и ресторантьорство стига и до 3-4 часа повече.
През първото тримесечие на 2010 г. наетите в големите фирми са получавали с 42 лв. повече нетна работна заплата от тези в средните фирми.
Разликата в нетното възнаграждение между големите и малките предприятие е около 73 лв. повече.
През второто тримесечие на миналата година разликата във възнагражденията между големите и средните предприятия е 57 лева, а между големите и малките 129 лв.
При заетите с основно и по-ниско образование хора се наблюдава изключително по-ниско ниво на сигурност, особено в секторите търговия, хотелиерство, ресторантьорство и строителство, посочи Димитров.
Според данните за първото полугодие на 2010 г. на всеки сто заети ниско квалифицирани работници на непълно работно време, 83 работят принудително.
Около 86% от наетите на непълно работно време, които работят принудително предимно в селското, горското и рибното стопанство, са с основно и по-ниско образование.
Според изследването доброволна работа на непълно работно време се предпочита предимно от заети лица на възраст 20-24 г. (над 60%), хора с висше образование, както и заетите в сектора на здравеопазване, култура, образование, администрация.
Гъвкаво работно време, без фиксирано начало и край на работния ден, предпочитат от около 44% от наетите.
Резултатите от изследването сочат, че около 15% от всички наети лица са ползвали през миналата година свободен ден по семейни причини като част от годишната отпуска, а 45% са имали възможност да ползват свободен ден, но не са се възползвали.
Едва 0,6 процента от наетите лица предимно в сфера на образованието, здравеопазването и научна дейност са декларирали, че работят на повече от едно работно място, показва проучването.
Основният извод е, че българинът предпочита сигурността пред гъвкавостта на работа, защото гъвкавостта по отношение на работното време, възнаграждение и условия на работа у нас, за разлика от другите европейски държави, не е гарантирана и означава по-лоши условия на работа и по-малко пари, обобщи председателят на КНСБ.
