"Не може да се преподпишат 3 млн. договора за потребителски кредити, не може да се приемат закони със задна дата", това заяви депутатът от БСП Румен Гечев в сутрешния блок на Нова ТВ.
"Това би означавало хаос в банковата система и няма как да се случи. Твърденията, че това е възможно са чист популизъм", коментира още той.
Така Гечев коментира желанието на някои депутати да прокарат възможността всички хора с кредити у нас да могат да ги предоговорят по новите, по-изгодни условия.
Той обаче подчерта, че всеки потребител може да погледне договора си и ако в него няма изрична клауза, че дължи наказателна лихва при предсрочно погасяване на заема, може да отиде в друга банка и да се възползва от новите правила. Така потребителят може да изтегли нов кредит според облекчените правила и да погаси старото си задължение.
Около една трета от договорите за кредитите нямат клауза за наказателна лихва,
сочи статистиката.
"Надявам се законът да бъде приет най-късно в сряда (9 април) или четвъртък (10 април)", коментира още Гечев, който е един от вносителите на новия Закон за потребителския кредит.
С новия проектозакон
банките ще бъдат задължени да предлагат две опции, при които да се теглят кредити.
Първата ще е досегашната, при която гаранция пред банката е цялото имущество на клиента. При този вариант обаче при просрочване на задълженията клиентът губи жилището си, като също така и доплаща, ако то бъде оценено по-ниско от сумата, която остава да бъде върната.
Вторият вариант е да има по-висока лихва, но при просрочване банката взема залога, най-вероятно жилището, но не иска повече пари, посочи Гечев.
Бившият зам.-икономически министър в правителството на Жан Виденов разкри, че е гласувал против тавана върху годишния процент на разходите при бързите кредити. Този текст е бил отхвърлен от специализираната комисия на Народното събрание.
ГПР при бързите краткосрочни кредити е много по-голям, отколкото при нормалните заеми.
Искахме да изчистим този сектор по друг начин
- чрез по-сериозен лицензионен режим и доказване на произхода на капитала, подчерта Гечев.
Той смята, че ако бъде приет този закон, това ще помогне за развихрянето на сив сектор. "Мутренските фирми ще намерят начин да избегнат тези санкции", категоричен е той и сподели, че според него този закон няма да проработи.
Oмбудсманът Константин Пенчев обаче не възприема предупрежденията,
че въвеждането на таван за лихвите по потребителските кредити ще доведе до поява на лихвари, които ще изместят фирмите за бързи кредити.
Той отбеляза, че лихварството и сега е забранено, а държавата трябва да си е на мястото и да залавя лихварите.
Пенчев подкрепи съществуването на частни съдебни изпълнители, но отбеляза, че балансът трябва да отиде в полза на длъжника, защото заради високите такси, които събират те, се стига до случаи, в които дълг от 900 лева може да нарасне до 6000.
"Трябва да се въведе някакъв регламент, да има таван на таксите на съдебните изпълнители и по-голяма възможност длъжникът да се защити", категоричен е Пенчев.
Той даде пример с невъзможността в момента да се обжалват оценките на имотите, които се продават, заради непокрита ипотека. Пенчев се обяви в подкрепа на предложението на депутати
банките да бъдат лишени от привилегията да продават ипотекиран имот, без да се е произнесъл съдът.
Омбудсманът даде пример с Испания, където е имало подобно законодателство, но съдът в Люксембург се е произнесъл, че то противоречи на европейското.
Пенчев е на мнение, че подобно на кралството, и у нас трябва да се въведат промени, които защитават жилището на длъжник, когато то е единствено.
