Медици, охранители и шофьори работят най-много извънредно

Н ай-много часове извънреден труд у нас полагат медиците, сочи справката от подадените уведомления в Инспекцията по труда.

Според статистиката 929 084 работници и служители в България в 3516 предприятия са положили общо 14 532 551 часа извънреден труд през 2014 г.

Само в болниците за една година 34 773 служители са работили 1 776 234 часа повече (по 51 часа средно). Това може да се обясни със спецификата на лекарската професия, една от малкото, при които е позволено полагането на извънреден труд.

Охранителите в частните фирми, които не използват технически системи за сигурност, са втори в класацията по положен извънреден труд със 742 156 часа, изработени от 19 889 души (или 37 часа средно).

В тройката на най-много работещите българи са още шофьорите от пътническия градски и крайградски транспорт с 543 144 часа. Те обаче на практика са работили най-много, по 66 часа средно на година, тъй като извънредният труд е положен от 8225 служители.

Според Кодекса на труда извънредният труд е забранен.

Полагането му не може да надхвърля 150 часа на година, а в рамките на месеца не може да се работи над законоустановеното работно време повече от 30 часа през деня или 20 часа през нощта. Ограничението за една седмица е съответно шест часа и четири часа. За два последователни дни извънредният труд не може да надхвърля три часа през деня или два часа през нощта.

Ограничения няма при необходимост за извършване на работа с цел отбрана на страната, за овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, при оказване на медицинска помощ и възстановяване на водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто върху договореното трудово възнаграждение – за работа през работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - при сумирано изчисляване на работното време.

Не всички часове, изработени допълнително, са извънреден труд

Не се счита за извънреден положеният труд в почивен или празничен ден, когато при работа по график и подневно изчисляване на работното време този ден се явява работен за лицето. Работещите нямат право на възнаграждение за повече положен труд и в работни дни, когато трудовият им договор е сключен на ненормиран работен ден.

Независимо в какви дни са полагали труд, при работещите в условията на сумирано изчисляване на работното време часовете повече се заплащат само с увеличение минимум 50%. Допълнителното възнаграждение им се изплаща, едва когато се установи наличие на извънреден труд при отчитането от работодателя на работното време. Това става на определен от него период, но не по-дълъг от шест месеца.

Независимо от начина на отчитане на работното време за работа в дни

на официални празници трудовото възнаграждение винаги се заплаща в двоен размер

Когато положеният труд от работещите в тези дни е извънреден, увеличението от 100% се изчислява върху двойния размер на възнаграждението.

За да се гарантират правата на работниците, законодателят изисква от работодателите да водят документация за положения повече труд от работниците и служителите им чрез издаване на заповеди, утвърждаване на графици и декларирането му в инспекцията по труда.

След законодателни промени в началото на 2014 г. за първи път през 2015 г. този труд се декларира в ИА ГИТ веднъж в годината – до края на януари. Преди това той се декларираше два пъти в годината.