"Икономист": Петролният шок от 2011 година

Р�к �кото поскъпване на петрола в резултат на вълненията в редица арабски държави изглежда е по-голяма заплаха за световната икономика, отколкото инвеститорите предполагаха.

Цената на петрола има обезсилваща способност да "взривява" световната икономика. А Близкият изток често е "запалвала искрата".

Петролното ембарго, обявено от арабските страни през 1973 г., Ислямската революция в Иран от 1978-1979 г. и военното нахлуване на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. - всички те са болезнени примери за това как лесно възпламенимата смес от геополитика и геология в региона може да причини хаос.

Има сериозни причини за безпокойство.

На Близкия изток и Северна Африка се пада над една трета от добива на петрол в света. Вълненията в Либия показват, че една революция може бързо да наруши снабдяването.

Докато Муамар Кадафи се държи за властта със самоизмамна решителност, а западните държави обсъждат дали да въведат над джамахирията зона, забранена за полети, националният добив на петрол намаля наполовина, на фона на бягството на чуждестранните компании и разпада на страната.

Разпространението на вълненията в целия регион създава заплаха от нарушения в снабдяването с "черно злато" в по-голям мащаб.

Реакцията на пазарите е изненадващо сдържана. Цената на петрола сорт Брент скочи с 15% след избухването на насилието в Либия, като достигна на 24 февруари равнище от 120 долара за барел.

Обещанието на Саудитска Арабия да увеличи добива обаче изпрати отново цената на Брента надолу. Тя бе 116 долара за барел на 2 март - с 20% по-висока в сравнение с началото на годината, но доста под рекордните си нива от 2008 г.

Повечето икономисти са оптимистично настроени: растежът на световната икономика може и да се забави с няколко десети, изчисляват те, но не с толкова, че да изложи на опасност нейното възстановяване.

Това твърдение "прикрива"

два големи риска.

Първо, едно сериозно нарушение на снабдяването или дори опасенията, че това може да се случи, може да тласне отново цените на петрола до рекордни равнища.

Второ, възможно е по-скъпият петрол да подхрани инфлацията, а това на свой ред да стане причина за строги ограничения във валутната политика, които да забавят възстановяването. Много ще зависи от уменията на централните банкери.

До този момент ударите върху снабдяването са много слаби. Вълненията в Либия намалиха глобалния добив само с 1%. През 1973 г. свиването бе със 7,5%.

Днешният пазар на петрол освен това разполага с много компенсаторни механизми. Държавите имат запаси, каквито нямаха през 1973 г. Търговските резерви на петрол са по-големи, отколкото бяха при пика на цените от 2008 г.

Саудитска Арабия - централната банка на пазара на петрол - технически разполага с достатъчно свободен капацитет, за да замести Либия, Алжир и други малки производители. И саудитите дадоха ясно да се разбере, че искат да помпат.

Едно по-силно нарушаване на снабдяването обаче не може да бъде изключвано. Петролният сектор е изключително сложен: от ключово значение е правилният сорт да бъде доставен на точното място в точното време.

След това идват проблемите на самата Саудитска Арабия. Кралството има много от характеристиките, които подхраниха безредиците на други места, включително множество разочаровани младежи.

Въпреки че изразходва досега 36 млрд. долара, за да "купи" социалния мир, репресивният режим е изправен пред искания за реформи.

Един полъх на нестабилност ще внесе паника на пазара на петрол. Дори без нарушаване на снабдяването цените са подложени на натиск от втори източник: постепенното стопяване на свободния капацитет.

Като се има предвид, че световната икономика регистрира силен растеж, търсенето на петрол изпреварва чувствително увеличението на лесно гарантираните доставки.

Така че всякакви трусове в Близкия изток ще ускорят едно повишаване на цените, което вече е факт.

Какви последици ще има това? Известно успокоение носи фактът, че световната икономика е по-малко уязвима към щетите от по-високите цени на петрола, отколкото бе през 70-те години на 20-и век.

Глобалното производство е по-малко петролоемко. Инфлацията е по-ниска и е много по-малко вероятно заплатите да поемат нагоре, следвайки повишенията на цените на стоките в резултат на по-скъпата енергия, така че централните банки не са принудени да реагират толкова енергично.

По-малко уязвим обаче не означава имунизиран.

По-скъпият петрол все така предполага прехвърляне на пари от потребителите към производителите и предвид факта, че вторите са склонни да спестяват повече, той води до спад на световното търсене.

Практиката показва, че едно поскъпване на петрола с 10% ще съкрати глобалния растеж с четвърт процент. При условие че световната икономика нараства в момента с 4,5%, това навежда на мисълта, че цените на петрола трябва да направят истински скок, вероятно над пика от близо 150 долара за барел, регистриран през 2008 г., за да "убият" възстановяването. Но дори едно по-малко поскъпване ще подкопае растежа и ще повиши инфлацията.

Шокирани към действие

В Съединените щати Управлението за федерален резерв (УФР) ще бъде изправено пред сравнително лесен избор. Икономиката на САЩ е ненужно уязвима поради своето пристрастяване към петрола (и ниското акцизно облагане върху него).

Инфлацията обаче е изключително ниска и икономиката има доста свободен капацитет. Това осигурява на УФР свободата да пренебрегне едно стремително нарастване на цената на петрола.

В Европа, където горивата се облагат с по-високи акцизи, непосредственият ефект от по-скъпия петрол е по-малък. Централните банкери на континента обаче вече са по-обезпокоени от нарастващите цени: оттам и опасението, че те могат да стигнат твърде далеч в изпреварващите си действия и да потопят все още крехките европейски икономики отново в рецесия.

И тъкмо обратното, най-големият риск в развиващите се страни е бездействието. По-скъпият петрол ще подхрани инфлацията, по-специално чрез по-високи цени на храните, а на тях все още се пада голям дял от потребителските разходи в държави като Китай, Бразилия и Индия.

Да, вярно е че, централните банкери повишават лихвените проценти, но те имат склонността да закъсняват. Валутният контрол все още е твърде разхлабен и очакванията за ускоряване на инфлацията нарастват.

За жалост прекалено много правителства на развиващи се страни се опитват да обуздаят инфлацията и да намалят недоволството на населението, като субсидират цените на храните и горивата. Това не само притъпява чувствителността на потребителите към повишаването на цените, но и може да излезе скъпо на тези държави.

Субсидирането ще изложи на напрежение оптимистичния нов бюджет на Индия. Най-голямата заплаха обаче е в самия Близък изток, където субсидиите на храните и горивата са широко разпространени и политиците ги използват, за да успокояват вълненията.

Вносителите на горива, като Египет, са изправени пред порочен кръг, предизвикващ фалит, на по-високи цени на петрола и още по-големи субсидии. Решението е да бъдат отменени тези субсидии и вниманието да бъде съсредоточено върху подпомагането на най-бедните слоеве от населението.

Малко вероятно обаче е който и да било арабски управник да предложи такива реформи точно сега. Най-лошото е, че опасността създава порочен кръг, като по-скъпият петрол и политическата нестабилност се подхранват взаимно. Дори ако това бъде избегнато, перспективите пред световната икономика в краткосрочен план са по-несигурни, отколкото мнозина осъзнават.

Може обаче да има и лъч надежда: останалата част от света поне може най-накрая да преодолее своята уязвимост от петрола и Близкия изток.

Списъкът с необходимите мерки е добре известен, като се започне от инвестирането в инфраструктура за електроавтомобили и се свърши с облагането с данък на емисиите на въглероден диоксид.

Петролните шокове от 70-те години на 20-и век преобразиха световната икономика. Един петролен шок през 2011 г. може би ще направи същото, но на по-ниска цена.