Данев: Младите у нас искат да са чиновници, не да работят

М ладите хора предпочитат да са чиновници, а не да работят в реалния сектор, тъй като ценностната система в България е сменена.

Това коментира председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев пред журналисти по време на форум за младежката заетост, организиран от европейската, както и българската сметна палата.

По думите му заплащането в държавния и обществения сектор е по-високо, отколкото в реалния сектор - над 900 лева средна работна заплата срещу 850 лева в реалния сектор.

Темповете на нарастване на заплатите в обществения сектор също са по-високи, подчерта той.

Според Данев в България се предлагат достатъчно качествени работни места, но проблемът е, че

няма млади хора с умения и компетенции

В момента ИТ секторът, машиностроенето и аутсорсингът се нуждаят от по няколко хиляди работници, даде пример експертът.

По думите му намаляват хората със средно специално образование, а се увеличават висшистите с професии, които не са необходими на пазара на труда - право, икономика, социални науки.

Младите хора предпочитат да учат нещо лесно и друго, а не това което се търси и от което имаме нужда, например от математици, инженери, допълни той.

Според Данев голяма част от нашите компании изнасят национален доход - националната енергетика изнася електричество на по-ниски цени от това, което консумира българският бизнес.

В България има остра нужда от хора със средно професионално образование

Това заяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин на форума за младежката заетост. Според него проблемите на младежката безработица в България са основно структурни, а не свързани с икономическия цикъл.

У нас тя е около средните европейски равнища, но в същото време младите са най-големият процент хора, които са трайно извън пазара на труда и извън отчетите, отбеляза Калфин.

Социалният министър припомни изводите от скорошно проучване на Агенцията по заетостта, според което 13 на сто от работодателите имат готовност за откриване на нови работни места през следващите 12 месеца.

60 на сто от тях обаче смятат, че знанията получени в средното образование, са недостатъчни за започване на работа. Според бизнеса 52 на сто от новопостъпилите не носят самостоятелно отговорност, а 48 на сто не могат да работят в екип.

Половината от работодателите имат нужда от работници със средно специално образование, други 20 на сто са готови при наличие на средно образование да не търсят професионално и сами да подготвят работниците си.

Висшистите пък са търсени от 18 на сто от работодателите,

а само 12 на сто от фирмите имат нужда от хора с основно образование или без образование.

Според Калфин проучването показва, че България има остра нужда от млади хора, които имат средно професионално образование с придобита професия и  които са подготвени още от училище.

По думите му близо половината от трайно неработещите у нас са с много ниско образование и няма дългосрочна перспектива да влязат в трудовия пазар.

Според министъра и стимулите на младите хора, които са без работа, да започнат обучение не са много големи, затова мотивацията е това, по което трябва да се работи.

За Калфин е очевидно, че минималната работна заплата трудно може да събуди интерес

сред младите хора, но от друга страна не е редно с програмите да се заявяват по-големи заплати, защото може да се създаде дисбаланс в предприятията между младежите по програми и работещите там.

По думите на министъра отчетите на БНБ показват, че 1,7 млрд. лева са трансферите от чужбина за България, което показва, че много от младите хора всъщност живеят на издръжка на своите родители и за тях материалният стимул не е основен.

Основен стимул трябва да бъде перспективата в живота, допълни министърът.