Липсата на възможност за работа на жените в Азия струва милиарди долари годишно на най-бързо развиващия се регион в света.
В проучването на Азиатската банка за развитие и Международната организация на труда (МОТ) се отбелязва, че 45% от азиатските жени в трудова възраст не са били активни.
Този процент при мъжете е 19%, като различията се запазват при видовете работа, до които имат достъп жените и мъжете.
В резултат на това дори преди световната икономическа криза азиатско-тихоокеанският регион е губел потенциално между 42 милиарда долара и 47 милиарда долара годишно - ситуация, която вероятно само се е влошила.
Макар като цяло в региона безработицата сред жените да е по-малка отколкото при мъжете - съответно 4,3% спрямо 4,7% през 2009 г., това не означава задължително, че работните им места са по-добри.
Много от тези работни места са зле платени и може би в сивия сектор, което означава, че са по-уязвими при икономически промени.
В същото време 48,2% от заетите жени са работили в селското стопанство през 2009 година спрямо 38,9% от мъжете.
Само 18% от жените са работили в промишлеността спрямо 26,2% от мъжете.
Дори в сектори, където жените представляват над 50% от работната сила като здравеопазване, социални дейности и образование, те са на по-ниски нива - сестри, а не лекари, учителки в началните училища, а не университетски преподаватели.
В резултат на това заплатите на жените представляват обикновено 70 до 90% от заплатите на мъжете.
