България се нарежда на 36-то място в "Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010".
Изследването е изготвено от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Институт за пазарна икономика (ИПИ).
Докладът представя картината през 2008 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.
През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни, отбелязват от ИПИ.
През 2000 г. страната ни получава рейтинг 5,27, което ни нарежда на 109 място в света.
Пет години след това, през 2005 г., резултатът ни вече е 6,99, което ни отрежда 59-то място в света.
Към 2008 г. резултатът ни достига 7,31, което ни води до 36-та позиция.
Въпреки това наглед добро развитие, през последните три-четири години страната ни забави своя ход, а политиките в отговор на кризата през 2009 и 2010 г. вече отнеха от икономическата ни свобода.
Нещо повече, през това десетилетие така и не беше отбелязан прогрес по най-слабите ни индикатори и сериозните проблеми остават в областта на съдебната система (независимост и безпристрастност), защитата на правото на собственост, тромавата бюрокрация и корупционните практики, обясняват от ИПИ.
Големите промени за България се дължат на
преоценката в категория "размер на правителството".
След настъпилите промени страната ни получи рейтинг 7,31 и се нареди на 36-то място, като предходната година заемаше 41-во място с рейтинг 7,30.
"Икономическата свобода в България отбеляза сериозен ръст през последното десетилетие, но през последните 3-4 г. се наблюдава забавяне.
Нещо повече, мерките срещу настоящата криза отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възстановяване и по-нисък ръст през следващите години", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
По десетобалната система България получава 7,46 по индикатора размер на правителството спрямо 7,21 през 2007 г.
Подобрението се дължи на намаление на подоходния данък при въвеждането на нисък плосък данък от 10% през 2008 г. Основните проблеми в тази категория са все още високото облагане на труда (осигуровките) и наличието на сериозни трансфери и субсидии от бюджета, обясняват икономистите.
По индикатора законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост оценка 5,21 спрямо 5,29 през 2007 г. Това е най-проблемната за страната ни област, коментират от ИПИ. Получаваме изключително
ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда,
като и защитата на правото на собственост. По индикатора достъп до сигурни и стабилни пари оценката е 8,74 спрямо 8,62 през 2007 г. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж, коментират специалистите.
Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г., напомнят от института.
По индикатора свобода на международната търговия България има оценка 7,62 спрямо 7,81 през 2007 г.
В категорията регулиране на кредита, труда и бизнеса оценката е 7,54 спрямо 7,57 през 2007 г. В тази категория
проблемите са по отношение на регулациите на труда и бизнеса,
се казва в доклада. Сред тях са пречките при наемане и освобождаване на работници, безсмислените регулации на работното време, тромавате бюрокрация, корупцията, ценовиат контрол в определени сектори. Тазгодишното издание на доклада показва, че
икономическата свобода търпи първия си глобален спад от четвърт век насам,
като средната световна оценка спада от 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г.
От 123-те държави, които участват в изследването още от 1980 г. насам, през тази година 88 са загубили позиции, докато едва 35 регистрират подобрение.
В отговор на икономическия срив от 2008 г. много страни направиха масирани държавни харчове и създадоха допълнителни регулации, като по този начин накърниха икономическата си свобода и попречиха на възстановяването и бъдещия ръст, пише в доклада.
Дори след началото на рецесията качеството на живот в страните със свободни и отворени пазари е значително по-високо, отколкото в държави с управлявани от правителството икономики, показва анализът на данните.
Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия.
Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 141 държави, включени в изследването. Непосредствено преди Зимбабве са Мианма, Ангола и Венецуела.
