За хуманитарна намеса може да се говори, когато тя цели да спре или предотврати масовото избиване на хора; тя не може да започва в отговор на престъпления, извършени в миналото, обясни той. Зверствата на Саддам Хюсеин, например геноцидът срещу кюрдите през 1988 г., биха могли да оправдаят хуманитарна операция, но тогава, уточнява правозащитната организация. Тазгодишният й доклад представлява 15 анализа на различни теми, съобщава Би Ти Ви (bTV.bg). Един от тях твърди, че съюзниците губят контрол в Афганистан, докато местните вождове завоюват територии.
"Американците и британците оправдават интервенцията с наличието на оръжия за масово унищожение и връзки на бившия режим с тероризма - коментира пред РФИ (RFI.bg) Жан-Пол Мартоз от правозащитната организация. - Но при липсата на доказателства за масови оръжия в Ирак сега се опитват да оправдаят интервенцията с бруталността на тиранията на Саддам Хюсеин. В нашия доклад обаче ние оспорваме наличието на хуманитарна криза при предишния президент. Докладът настоява, че всяка военна намеса трябва да се базира на съвсем ясни принципи и да е съобразена с международното право", обяснява правозащитникът пред френското радио.
Междувременно Белият дом обяви, че ще бъде направен преглед на разузнавателните данни за иракските оръжия, послужили като основание за започване на войната с Ирак, предаде РФИ-България. След като ръководителят на екипа американски експерти, търсещи оръжия за масови унищожения в Ирак, Дейвид Кей съобщи, че в Ирак не са открити такива оръжия, президентският говорител Скот Маклелън оповести, че данните от разузнаването преди войната ще бъдат сравнени с онова, което са открили експертите на място. Независимо от това говорителят подчерта, че решението за войната е било правилно.
