Големият град се гуши свенливо сред сладостната тишина на изгряващото огнено кълбо. Неговите лъчи като с вълшебна пръчка докосват всичко наоколо, за да го събудят за нов живот, да го грабнат и потопят в жаркия летен ден.
Ето, че и моето семейство бе докоснато от палавите слънчеви лъчи. Децата ми, превъзбудени от предстоящото пътуване, скачаха радостно и нетърпеливо около мен. Отправихме се на излет в планината. Лъхаше ни вятър, пееха ни птички. Сред планински въздух, сред китни дъбрави и стройни букаци човек се подмладява.
Лъкатушещите пътечки ни отведоха до красива каменна чешма. Поспряхме се малко. Безименен майстор бе оставил върху плоча своето послание към хората: “Водата е здраве! Водата е живот!”. Всички отпихме глътка живителна сила. Колко много истина се крие в тези две простички изречения! Да, водата е безценно богатство, което трябва да пазим и обичамe, за да пием от извора му всички.
Сепна ме възклицанието на моя съпруг: “О, пих жива вода! Сега съм зареден с нови сили и съм готов да продължим нашия поход!” . Тихичко до мен се приближи дъщеричката ми, която е на десет години. Плахо и недоверчиво ме попита дали наистина има жива вода. Без да се замислям, одобрително поклатих глава в знак на съгласие. Зад гърба ми стоеше малкият ми син с празна бутилка от минерална вода. Насочи шишето към силната струя. Ясно чух репликите му: “Ще я занеса на болното ми братовчедче. Той ще пие от нея и ще оздравее. Нали е жива вода, ще го излекувам?! “
Думите се загнездиха в моето съзнание и като нож пронизаха сърцето ми. Любимият ми племенник е слънчево и енергично дете, страдащо от генетично заболяване. Горчива буца заседна в гърлото ми. Наведох се над чешмата и облях лицето си с вода. Една сълза натежа в окото ми и побърза да се търколи по бузата. Наплисках се още два-три пъти с “живата вода”. Лек планински ветрец духна в лицето ми. Аз се усмихнах и нежно погалих малкия ми първокласник. После се обърнах към него и топло му заговорих: “Да, тази вода е жива! Всяка капчица от нея е ценна за този, който и отвръща с любов и грижа!”.
В хилядолетната си история човекът винаги се е стремял да е близо до водата. Давал си е сметка, че тя е от съществено значение за неговото оцеляване, за всичко, което е съставлявало познатия му свят. Склонен е да вярва в нейните божествени лечебни свойства. Нима вярата не е единственото ценно нещо, което ни е останало?! Само тя може да дръпне завесата на забързаното ежедневие, да измие с бистрите си води сивотата и безразличието, за да можем да съзрем и обрисуваме върховната красота и великолепието зад нея. Вярвай, така живителната сила на кристалната вода, с която е дарен света, ще е винаги с теб и не ще угасне!
Практическа идея, свързана с опазването на околната среда и водите
Моята идея е простичка и не се нуждае от огромни финансови средства. Смятам, че основното е да се промени светогледа на българския гражданин към виждането, разбирането и спазването на етичните морални норми на поведение. Те се коренят дълбоко в устоите на една отделна личност, на едно семейство, на една общност, на една държава. Народът, който е грамотен, възпитан и образован ще жъне успехи, ще създава надеждни проекти, ще пази и обича всичко, което има, защото ще го осъзнава. Ще проумее, че благата не са даденост и не са неизчерпаеми, а всеки от нас трябва да се бори, те разумно да се използват. Затова бих предложила в училище като общообразователни предмети да се въведат: Норми и семейни ценности, Християнска етика, Морал и общество /теоретични дисциплини/ и Опазване на околната среда /екологични симпозиуми и изготвяне на екопроекти – практически дисциплини/. В тях да бъдат засегнати точно тези наболели съвременни проблеми на нашето общество. Полезното е, че от това обучение могат да родят велики личности със световна значимост, довели до прогрес в науката и екологията.
