За първи път македонски театър поставя спектакъл по роман на родения в Прилеп български писател Димитър Талев (1898-1966), върху чието творчество дълги години в бивша Югославия бе налагана строга забрана.Утре вечер театърът в родния град на писателя ще представи предпремиерно "Светилникът", адаптация по "Железния светилник", първия от четирите романа за живота и борбите на българите от Македония.
Режисьор е известният театрален деец Владо Цветановски, драматизацията е на Трайче Кръстевски, а в главните роли гостуват от Скопие Владо Йовановски и Александра Пешева.
Амбицията на творческия екип е да върне на сцената бита и атмосферата от годините, за които става дума в "Железния светилник". Актьорите и публиката ще тръгнат от двора на прилепската църква "Свето Благовещение", във фоайето на театъра ще бъде открита изложба на местен художник, а предварително подготвена анкета всъщност ще запознае хората от града с живота и творчеството на именития им съгражданин, преднамерено скриван дълги години и непознат за мнозина от тях досега.
На сцената ще бъдат пренесени духа на автора и на стария Прилеп, описан в романа като град Преспа. "Чрез историята на едно семейство ще представим съдбата на старите прилепски семейства, занаяти и взаимоотношения в старата градска чаршия", казва режисьорът Цветановски.
Предварително подготвеният бюджет за постановката отдавна е надхвърлен и вече е достигнал един милион и половина денари (1 евро = 61,4 денари). За да бъде обстановката на сцената по-близо до автентичната, са били ползвани стари фотографии и рисунки отизвестни прилепски семейства, и дори са били записани предварително и типични диалози между майсторите във все още съществуващите работилнички в старата градска чаршия.
Официалната премиера на "Светилника" по Димитър Талев е на 12 ноември, с което най-после след дълги години неговите Султана, Стоян, Лазар и Ния Глаушеви ще се върнат там, където им е мястото, пише в информация от Скопие кореспондентът на БТА Костадин Филипов.
Заради Балканските и Първата световна война учил с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършил гимназия в Битоля. Следвал по един семестър медицина и философия в Загреб и Виена, но завършил славянска филология в Софийския университет (1925).
Работил като коректор, редактор, главен редактор и директор (1933-1934) на в. "Македония", който се определил като орган на дясното крило на македонското движение на Иван Михайлов. Бил редактор и в културния отдел (1938-1944) на всекидневника "Зора".
През 1944 г. при политическа чистка го изключат от Съюза на писателите, а през октомври го арестува и държат 5 месеца в затвора без обвинение, съд и присъда, но с упреци за "прояви на великобългарски шовинизъм".
Властите го изпращат за 6 месеца в "трудово-изправителен лагер" в Бобовдол, а по-късно, макар и тежко болен, е въдворен на работа в рудник "Куциан" в Перник.
Семейството му било изселено до 1952 г. в Луковит, където в условията на обществена изолация Талев довършва своята тетралогия.
За пръв път публикувал като ученик в Скопската гимназия , а през 20-те години пише социални разкази и импресии. През 30-те години нараства интересът му към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие.
В началото на 40-те години запночва да пише "Железният светилник" и отпечатва завършени глави под формата на разкази във в. "Зора".
По-късно - при наложената и съзнателно следвана изолация от обществено-политическия и литературен живот, Талев пише и публикува следващите книги: "Железният светилник" (1952), "Илинден" (1953), "Преспанските камбани" (1954), "Гласовете ви чувам" (1966).
Поредицата романи е първи и уникален по обхват и дълбочина в българската литература епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
