Земята?За нас каква е Земята?Някаква далечна непозната или тази,която ни ражда и живота във всичко поражда.Тя диша,страда,живее.Дали човек ще проумее,че Тя е жив организъм,и за да не я доведем до катаклизъм не би трябвало да сме така небрежни,а внимателни и нежни.Трябва да се преклоним пред Нея-Създателката с много имена:Кибела,Телус,Ки или Гея.Тя е нашият храм,нашият дом,а кой влиза с взлом в храм или в дом,и кой обича някой да повръща в чистата му къща?Това не е фикция, нито фантом,всеки иска у дома да му бъде приятно и това едва ли звучи непонятно.
Ей Човече,недей да се мръщиш,Земята е твоята къща,не бъди чак толкова лош,Тя не ти е боклукчийски кош и ти не си тук само косите й да стрижеш,а и за Нея да се грижиш!Не оставяй реките й мръсни и плитки,не скуби нейните плитки,за да не остане плешива,не превръщай зелената й рокля в сива.Кажете ми,как да не плача при вида на палача,отсякъл хиляди зелени корони,за тях ли Небето капчици рони и замеря с гърмежи,онзи,който се ежи?А кой ще се радва,ако отсекът главата на детето му с брадва?Всяко творение,от камък до растение,е дете на Земята и за делата си всеки ще получи отплата,защото ние хората не сме всевластни и природните закони трябва да ни станат ясни преди да са настъпили последствия ужасни.
Нека не нанасяме такива рани на прелестните си Балкани,ако всички дървета бъдат отсечени няма ли да бъдем обречени?Да не погубваме зелените си светове,за да можем да се удивляваме на всички форми и на всички цветове.Ние не се намираме в нещо застинало,замръзнало,замряло,а в едно красиво,пулсиращо и живо Цяло,и като мозайка от Лего ние сме части от Него,всеки от нас е малък атом,вена от Голямата Вселена.Земята крие непонятна мощ,Тя не е стока или площ,място за въртенето на търговийка,върху което да построим поредната си тухлена кутийка.Човекът развива всяка технология,доказва се във всяка наука,но го чакат доста главоболия,ако за Земята не започне да му пука,защото Тя е тази,която ни ражда и която после ни прибира,пои ни щом мъчи ни жажда,боли ли ни Тя болката разбира,тази,която ни пази,която ни храни и лекува нашите рани.От Нея цикълът-животът ни започва,и ние също сме цветя от тази почва.На човека трябва да му стане ясно,че всяко нещо има своя цел и място.
Едва ли се изисква голямо старание да изпитваш уважение към всяко създание.Намираме се пред дилема,да се самоунищожим или да преосмислим ценностната си система.Човешкият род трябва да промени начина си на живот,мисленето си и своя стил,към Природата да стане мил,а не така жесток и груб,преди да я превърне в труп.Да спре на егото си да е роб преди Планетата да стане гроб.За да остане въздух свеж можем ли да повървим и пеш или с лъскавите си автомобили на Земята ще вземем сетните сили?За да не ни приседне от газове вредни и да се разхождаме с противогази Природата трябва да пазим,за да я има прохладата в горите и синьото вълшебство на реките,магическата песен на цветята,когато сутрин се разтварят над Земята.Не изпадайте в съмнение,че това е някакво лирично отклонение.Навярно не отговарям на вашите критерии и сигурно звуча по детски и наивно(за мен това не е обидно),светът е пълен с мистерии и всичко ми изглежда дивно,застинала в захлас,знам че съм част от Голямото Цяло,чувствам Го с всяка фибра на своето тяло и разплитайки сложния възел на Великия Пъзел не спирам да се удивлявам и учудвам,не спирам да се чувствам Будна!
А решението идва с отношението!Когато думите са празни, човек започва да се дразни,нека сбъднем Словото наяве като песента на дивен славей.Нека с общо старание сбъднем нашето желание-да опазим Планетата,заедно с реките,горите и дърветата.Земята зелената си приказка с хиляда цветове и звуци ни разказва,но дали човекът да я чуе нарочно се отказва и дали така не се самонаказва?Дори дърветата се вслушват в своите корени чрез онзи древен слух,но явно ние сме изгубили вродения си нюх и от нас се е скрила първичната сила,която през пролетта нагоре всяко семе ще подтикне,за да може то да се роди и да поникне.Нима не долавяме този импулс,подканящ зеления пулс,нима не можем ритъма да проумеем и с неговия такт да заживеем?Дори Природата разбира,че всичко трябва да се рециклира и преди да я убием нека да го разберем и ние и да не гледаме на всяка екоакция като на някаква атракция.Мечтая за Човека с нови маниери,когато няма да има бракониери,нито ще затваряме животните в клетки или пък в стъклените епруветки.Само че самите ние си живеем зад решетки,в кутийките от тухли и бетон,и как зад тях да чуем нечий стон,а под краката ни Земята тихо стене и преди да я превърнем в пустиня,а водата ни да стане тиня може би да се заслушаме е крайно време!
На нашта нация й е нужна организация и малко ред,за да се справи с цялата смет(май че шляпаме в нещо кално-и преносно и буквално),с малко повече усилия из въздуха ще се носи аромат на ванилия,а не на боклук,но това трябва да стане точно Днес и точно Тук,а не някога утре в бъдещо утро.Звучи невъзможно?Това е тревожно!Да,невъзможно е,знам,невъзможно е,ако човек действа сам!Но ако всички положим старание и прекратим това страдание-да нанасяме вреда на околната среда може пък и да се случат чудеса?!Питам ви-защо пък не?Нека се опитаме поне!
криза, която тихо расте" />
