През 1961 година Юрий Гагарин напусна за пръв път пределите на земната атмосфера, а през 1969 година Нийл Армстронг осъществи първото стъпване на повърхността на друго небесно тяло - Луната. През тези бурни години научната фантастика беше популярна, а болшинството от младежите бяха убедени, че бъдещето на човечеството е едно - сред звездите.
През следващите десетилетия обаче мирогледът на човек се преобърна в противоположна посока. Докато през 60-те години мирогледът ни бе насочен навън, към покоряването на звездите, днес той е ориентиран в обратна посока - към Земята. През последните години все повече добива популярност екоактивизмът, а зелените идеи са широко разпространени. Стигнало се е до такъв етап, че зелената политика е на практика единствената форма на политическа активност, която е разрешена (или по-скоро се толерира) за разпространение в българските училища и университети. Сам по себе си този факт трябва да събуди тревога в човек с критично мислене.
Ще го кажа накратко - зелената политика крие непредвидени опасности.Зелената политика е опасна, защото води до дезинформация относно реалното състояние на екологичните проблеми и тяхното решение, защото убива изследователския дух на човек и защото пряко спъва научния прогрес. Не на последно място - зелената политика е опит за прокарване на деструктивни крайно-леви идеи, които са в състояние да навредят на демокрацията и да доведат до тоталитаризъм.
И преди да пристъпя към доказателства в подкрепа на горната теза, искам да подчертая - нека да разграничим зелената политика от истинската екология (екологията като област от науката). Истинските еколози имат място в политиката като експерти. Повечето от тях наистина имат научни познания и развито критично мислене. Болшинството от зелените привърженици обаче нито имат нужното образование, нито нужните познания, нито реален поглед върху екологичните проблеми, а освен това са крайно фанатизирани и изключително кресливи.
Зелените привърженици наистина дезинформират обществото относно реалното състояние на екологичните проблеми и тяхното решение. За никого не е тайна, че изкопаемите горива представляват изчерпаем енергиен източник и че някой ден те ще свършат. Каква е алтернативата? Ако попитаме някой „зелен", непременно трябва да инвестираме във възобновяеми или практически „вечни" енергийни източници (или ВЕИ). Напомням, че зелените привърженици са негативно настроени към атомната енергетика. Така че остават вятърът и Слънцето. Отвсякъде ни заливат статии за ветрогенератори и за слънчеви панели, благодарение на шумните природозащитници. Ако погледнем критично на нещата, разбираме, че ситуацията не е толкова елементарна. Консумацията и потреблението на електроенергия е толкова голямо, че е абсолютно невъзможно да разчитаме единствено на вятъра и Слънцето. Ветрогенераторите водят и до допълнителни екологични проблеми. Зелените привърженици гузно мълчат, когато се извади статистика за това колко птици са намерили смъртта си благодарение на витлата, които задвижват генераторите. Що се касае до слънчевите батерии -- всеки един слънчев панел съдържа голямо количество германий и силиций. Замислят ли се хората откъде ще се намери нужното количество от тези основни за производството на слънчеви батерии елементи? На теория и на практика е напълно възможно да направим един-единствен електромобил, но замисляме ли се защо до този момент не се е стигнало до масово производство на електромобили?
Още по-сериозна е ситуацията относно биогоривата. Вмомента биогоривата се произвеждат от специални култури. Тези култури обаче заемат площи, които биха могли да се използват за култури за храна на човечеството. Работи се по въпроса да се произвеждат биогорива в специализирани реактори, но проблемите все още са твърде много - трудно е да се накара една бактерия да синтезира само голямо количество масло, без останалите видове макромолекули (които биха довели до влошаване на качеството на маслото или до трудности при извличането му). Единствените решения включват генно инженерство и създаването на трансгенни организми, само че зелените привърженици са принципно против създаването на такива организми. И преди да се стигне до сериозни инвестиции в тази област, ще трябва да се преборим с тези предразсъдъци.
Зелената политика действително пряко спъва научния прогрес! Всички бяхме свидетели как България забрани засаждането на генно-модифицирани култури за всякакви цели (дори и за научни!). Съзнателно бе създадена нагласа за това колко се вредни генно-модифицираните организми, вместо да бъде направена една балансирана преценка. Никой не спомена неудобните за зелените привърженици факти: че определени генномодифицирани организми биха могли да намалят вредната антропогенна дейност върху природата (пример - създаването на трансгенни дървесни видове с понижено съдържание на лигнин - за производство на хартия), продуктите на определени генетично модифицирани организми са по-полезни за консумация, отколкото продуктите, получени чрез биологично земеделие (пример - Бт токсините са вредни единствено за опасните насекоми, но са абсолютно безвредни за човек, докато биопродуктите са податливи на гъбични инфекции, което води до натрупване на афлатоксини - крайно опасни за човешкото здраве съединения). И понеже България практически забрани цял клон от науката (генното инжженерство), това само по себе си е спънка на научния прогрес. Вече е невъзможно младеж, който се интересува от генно инженерство, да се развива свободно в нашата страна. Младите хора ще продължат да напускат България и ще се развиват на места, където са наистина желани.
А как зелената политика убива изследователския дух на човек? Като отклонява вниманието му от истинските изследователски дейности. Тъй ценното изследване на далечните планети и звезди вече не е популярно - популярно е изследването на климата и антропогенните влияния върху природата. Зелените привърженици пропускат неудобния за тях факт, че населението на Земята непрекъснато нараства и че някой ден ще се наложим да търсим нов дом. Зелените привърженици пропускат да споменат, че нищо не е вечно на тази планета - че е достатъчен само един сблъсък с астероид или комета и редица растителни и животински видове ще изчезнат. Има един-единствен начин те да бъдат спасени и подсигурени за бъдещето - като се инвестира в развитието на космически изследователски програми. Нито един път не съм чул зелен привърженик да спомене важността на всичко това. Дори не съм чул някой да отдаде елементарна почит на космонавтиката - прочее, космическият апарат „Нимбус" бе този, който откри озоновата дупка над Антарктида.
Зелените идеи са опасни за демокрацията! Вече съм го изпитал на свой гръб. Моето мнение относно генно-модифицираните организми, както и мнението на много други колеги-молекулярни биолози, бе пренебрегвано, а нашият труд бе умишлено премахван от страниците на редица популярни сайтове. Това само по себе си представлява цензура. Освен това зелените идеи са на практика леви, защото програмната платформа на зелените партии изисква намесата на държавата като регулатор. Иначе няма да е възможно да се наложи концепцията за устойчивото развитие. Освен че това може да се изтълкува като посегателство върху личностните интереси на хората, зелената политика винаги е готова да спъне икономическото развитие и просперитета на дадена страна - забележете само готовността на зелените привърженици да спрат експлоатацията на атомните електроцентали! Страшно е!
Зелена политика ли? Хайде не! Няма нужда да насочваме общественото внимание към една потенциално опасна идеология, най-вече такава, която може да спъне икономическия, технологичния и научния прогрес на дадена страна. Фактите показват - зелените организации, които са имали влияние в страни от Западна Европа, пряко са довеждали до вреда върху икономиката и науката на тези страни! Така се случи в Англия. След като страната си постави за цел през следващите години да намали собствените си емисии, се стигна до там, че пенсионери в Суонзи започнаха да изгарят книги, защото са по-евтини от въглищата.
Защо да допускаме това да се случва?
