Безкръвни операции ще спасяват годишно поне 1500 сърдечноболни

П�г �грама за развитие на безкръвното лечение на сърдечно-съдовите заболявания, която обхваща осем болници, беше приета от Министерския съвет. С програмата се цели разширяване на достъпа на сърдечноболните до новия метод на лечение, наречен "инвазивна кардиология", обясняват от пресслужбата на кабинета, като припомнят, че страната ни е на едно от първите места в света по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Първата подобна операция в България е извършена от сегашния министър на здравеопазването доц. Божидар Финков през 1988 г. - само една година, след като методът е въведен в световната практика.

Националната програма за развитие на инвазивната кардиология в България до 2008 г. е насочена към понижаване на смъртността от инфаркт на миокарда, сърдечни пороци и атеросклеротични заболявания. Според министъра на здравеопазването Божидар Финков прилагането на инвазивната диагностика и лечение може да спасява живота на поне 1500 души годишно. В програмата е предвидено увеличаване на спешните коронарни интервенции при остър инфаркт на миокарда, като през 2008 г. трябва да бъдат осъществени над 500 лечебни манипулации. Това означава да бъдат обхванати близо 10 % от болните с остри инфаркти.

Програмата, която правителството прие, е първата по рода си. Досега в България е изготвяна само една програма в областта на сърдечно-съдовите заболявания, но тя третира единствено проблемите на профилактиката им. В изпълнението на програмата ще бъдат включени Болницата за лечение на сърдечно-съдови заболявания, болница "Св. Екатерина", болница "Лозенец", Александровска болница, Военномедицинска академия, болница "Св. Анна" - София, болница "Св. Георги" - Пловдив, и болница "Св. Марина" - Варна.

Дейностите по националната програма през тази година ще бъдат финансирани с 1,2 млн. лева, а до 2008 г. в нея ще бъдат инвестирани 49 млн. лева. Целта е да се постигне подобряване на качеството на живот, намаляване на усложненията и възвръщане на работоспособността, обясняват от здравното министерство.

Данните на Министерството на здравеопазването сочат, че сърдечно-съдовите заболявания имат водеща роля в статистиката на смъртните случаи в страната. В същото време се наблюдава изоставане в броя на коронарните интервенции. Докато в Европа средно се извършват по 2270 такива изследвания, на един милион души от населението, у нас те са едва 500. За интервенционалното лечение цифрите са също неоптимистични - за Европа те са 890 (на един милион население), за България - средно 124. Съотношението коронарни операции към коронарни интервенции у нас е 2,5:1, в развитите страни е обратно - 1:3.

В страната ни до момента са направени над 3000 коронарни и над 600 клапни инвазивни операции. В момента в България има около 500 болни, които чакат да им бъде извършена такава интервенция. С приемането на програмата техните шансове за скорошно лечение се увеличават многократно.

Интервенционалното лечение е сравнително нов метод. При него в артерия на един от крайниците се вкарва игла, в която през катетър по кръвоносните съдове се стига до сърцето. На върха на тръбичката са поставени микроскопични инструменти, с които се извършва необходимата корекция. Този метод е безкръвен и безболезнен колкото обикновена инжекция. При него не се налага употребата на упойки. Възстановителният период е много по-кратък (от няколко часа до 2-3 дни), в сравнение с традиционната операция, след която пациентите се възстановяват за 2-3 месеца, а медицинският риск е много по-малък.