Палестински журналист за медиците: Не е достатъчно само да бъдат освободени!

П алестинецът е лекарят Ашраф ал Хаджудж, а българките са медицинските сестри. Обвинението: заразяване на стотици деца от Бенгази с вируса на СПИН.

Защо палестински лекар, роден и учил в Либия, и българските сестри заразяват либийските деца със СПИН? Заради лична омраза към палестинските деца или в изпълнение на (чуждестранен) заговор, насочен срещу бъдещето на Либия в лицето на либийските
деца? Кой би могъл да извърши подобно дело? Америка? Израел?

Либийската джамахирия, след като прекрати ядрената си програма и изпрати установките в Америка, вече не е в конфликт с американската администрация, а дори получи похвали за рационалното си, мъдро и реалистично поведение.

Случаят с медиците ме занимава откакто чух за него преди осем години. Признавам, че в първия момент не повярвах на обвинението за умишлено инжектиране на децата с кръв, заразена с вируса на СПИН.

И не защото доктор Ашраф ал Хаджудж е палестинец, а защото това е сериозно обвинение. Защото лекарят и сестрите нямат изгода да убиват либийски деца. Хаджудж е роден в Либия, а българките са заминали далеч от родината си, за да печелят парите си с труд в либийските болници.

Основната причина за недоверието ми в тази изфабрикувана версия, е че познавам хаоса, който създават народните комитети в отсъствието на истински институции, при широко разпространената политика на импровизация, която дава възможност на всеки неграмотен и корумпиран интригант да заобикаля всички традиции и закони за лична изгода, от кариеризъм и опортюнизъм.

Това се случва навсякъде по света, ако липсват институциите,

контролът и върховенството на закона, свободата на печата. Ако народът е лишен от възможност да получава информация и да упражнява контрол, да се страхува за себе си, правата си и собствеността си.

Бих желал да запитам отговорните лица в джамахирията: защо в Йордания, която е бедна държава, лишена от богатства, има високоразвита медицина и печеливши частни болници, които се ползват с известност заради доказания професионализъм на лекарите и доброто управление?

И защо в богатата Либия, 37 години след революцията няма добре развити болници и медицински заведения?

Членовете на т.нар. народни комитети се избират сред хора, които би трябвало да могат да управляват, в това число и болници. Но се избират и "парашутисти", или хора със скромно образование, признавани по-късно за уважавани ръководители.

Можете да си представите как ще вървят нещата при това положение!

Много слушам за вноса на високотехнологична медицинска техника, но тя остава забравена - нарочно или от небрежност, в разни складове, докато ръждяса и може да се сключи договор за нова.

Така се пилеят средства, а болниците остават празни, без квалифицирана лекарска помощ и добро ръководство, без оборудване и лаборатории.

Това води до изпращането на либийски болни на лечение в Египет или Йордания, където се чудят кой има полза от провалянето на медицинските заведения.

Ашраф и българските сестри са жертви на корупцията

и на онези, които са проявили небрежност в този скандал. Те са превърнали медиците в изкупителни жертви.

Ако палестинецът и българките бяха американци или англичани, щяха ли да останат в затвора всичките тези години и да бъдат подлагани на мъчения и изпитания за достойнството им и човешката им същност?

Получих писмо от адвокатката Дарин ал Хаджудж, сестра на Ашраф, която е родена в Либия, но живее в Холандия. Писмото беше пълно с отчаяние и с ужасяващи сведения за мъченията, на които е бил подложен брат й, именно в качеството му на лекар.

Аз не мога да изключа вероятността Ашраф наистина да е бил измъчван по начините, за които пише Дарин, защото в арабските страни - без изключение - сме свикнали да вярваме на всичко, което чуваме за мъченията, на които са били подлагани хората, попаднали в ръцете на полицията, която претендира, че го прави в защита на режима.

Дарин пише, че са убеждавали брат й да признае, че той и сестрите са заразили децата от Бенгази със СПИН, за да бъдат успокоени близките на тези деца и общественото мнение. Срещу което му е било обещано след това да го освободят.

Българските медицински сестри са подкрепяни от адвокати, назначени от европейска организация, докато трима от адвокатите на Ашраф, които са либийци, се оттеглиха, защото не са получили хонорарите си. Само адвокатът Ас Саид ат Тухами ат Туми продължава да го защитава.

Семейството на Ашраф вече е изчерпало всичките си средства,

не е в състояние да плаща на защитници. Туми продължава защитата само от съчувствие към палестинския лекар, попаднал в лапите на безмилостни сили.

България вече не е част от съветския лагер и понастоящем е част от Европа. Страната сега черпи сили от ЕС, който разполага с възможности да създаде неприятности на Либия.

Има нагласа за повдигане на международно обвинение срещу джамахирията по обвинение в мъченията на сестрите. За Либия е добре това дело да приключи, може би успоредно със случая с Меграхи, обвинен във взривяването на самолета над Локърби.

Проблемът на Либия - а той е хроничен проблем и на всички арабски страни - е поставянето на неподходящ човек на неподходящо място, като от това уравнение се получава неподходящ резултат: хаос, корупция...

Българките си имат държава, която следи делото им

Палестинецът Ашраф има само Аллах. Няма от палестинска страна кой да му назначи адвокати, да следи за делото и да се грижи той да получава хуманно отношение, да го поддържа финансово, морално и информационно, за да има развитие по процеса, докато бъде освободен.

Палестинският лекар и българските сестри са безсилни жертви и не е достатъчно само да бъдат освободени. Те трябва да получат официално извинение и финансово обезщетение, достатъчно да покрие разходите за физическо и психическо лечение, от което ще имат нужда в продължение на години, за да си възвърнат психическото равновесие и желанието за живот след години адски страдания в затвори, над които никой не упражнява надзор и за които няма закони...