Често в изблик на безизходица, безсилие и загуба на оптимизъм се питам защо се случва екологичната катастрофа в света. Каквото и да си говорим, колкото и комерсиална да е темата напоследък, това е горчивата реалност - екологична катастрофа има. Следствията на тази катастрофа - заплашително намаляване на полезните изкопаеми, замърсяване на въздуха, водите, почвата, дори замърсяване на собствените ни организми затварят кръга, в който хората сами пожелаха да са притиснати. Дори да смятаме, че властта, която имаме сега, ще ни предпази от рефлекса на природата - това е временно. В един момент повратната точка в живота ни ще настъпи. Съвестта ни ще се събуди след упойките, които регулярно сме поставяли, притъпяващи вината за нанесените на природата щети, и тогава цялото ни могъщество ще бъде смешно малко пред колосалния ответ на природата. Хората сме равни помежду си и обединени в обща кауза можем да постигнем много. Нека тя не бъде дуел срещу природата, защото цялата ни човешка мощ ще бъде смазана още с първия й ход.
Самозабравени в решаването на научни задачи, мъчейки се да открием нови методи и обекти, вплетени в гениален за човечеството експеримент, постигнахме много успехи, но се провалихме в едно - в изчисленията. Май не изчислихме добре кога прекалихме с всичките научни постижения, обезпечаващи човешкото удобство. Не искам да съм крайна, не се обявявам против науката - та самата аз ще бъда учен един ден, не съм идеалист, а реалист.
Сега трябва да извършваме нови експерименти, чрез които да се опитаме да неутрализираме негативното влияние на предишните постижения, направени пак от нас, хората. Това е доказателство, че не сме гениални. Ето защо всяка намеса на човека, дори с най-съвършения физичен или математически модел има грешки и в крайна сметка пак се налага да бъдат поправяни. Защо тогава не можем да си признаем, че ние, хората, не сме по-гениални от природата, а тя може да бъде нашият образец за съвършенство.
Ще засегна болната тема напоследък - за ГМО. Подкрепям с две ръце научния прогрес, но нека не сме слепци - нищо, което е измислено от човек не може да е съвършено. Както хилядите ксенобиотици, които при in vitro изследвания показват перфектни резултати, а последствията върху хората се виждат чак след употребата им... Това може да доведе до летален край понякога. Ето защо човек трябва да има право на избор. Лично аз искам да съм информирана дали доматите ще имат вкуса на градинските или някакси ще ги предъвквам като шперплат.
Ние сякаш изпитваме търпението на природата, чакахме да видим на какво е способна, за да сравним нейното величие с нашето. Така ни отговаря природата сега - щом ние смятаме, че можем без нея, тя ще се отдалечи от нас. Провокирахме я с гореспоменатото човешко „всемогъщество". Екологичната катасрофа в началото просто ни заплашваше, сега е факт, защото ние така поискахме. Поискахме високи бетонни постройки порещи облаците, мощни лъскави автомобили, синтетични материали - найлонови трудно разградими торбички, синтетични лекарства, каквито се сетите заместители... Дано не дойде денят, когато тук, на Земята, ще се налага да ядем храна под формата на хапчета и да дишаме кислород през бутилки. Но не сме ли го искали? Защо застрояването е толкова масово - купища бетонни хотели заместват красивата природа не поради липса на места за почиващите, а заради лакомия, защото на онзи чичко с квадратната глава не му достига мозък да инвестира незаконните си пари в екотуризъм, екоземеделие или производство на екологично чисти продукти.
Ха, колко ли хора биха се надсмели над наивните ми студентски изказвания? Навярно някои биха си казали, че не съм се сблъскала с живота, че съм летящ в облаците идеалист - бързам да Ви успокоя, това съвсем не е така. Наясно съм, че човешката алчност е безгранична, човешкото око няма насищане, всеки иска да е по-красив, по-богат и с повече власт - това са масовите идеали. Фалша и лицемерието са сред нас. Всеки ден сме заобиколени от „позьори" - фалшиви каузи с много медиен блясък, хора без позиция, действащи по задължение. Липсва брънка във веригата, затова нещата не вървят. Примерът, който мога да дам -- екологичното събрание в Копенхаген, където се обсъдиха палиативни мерки за облекчаване на екологичната криза, дори някои от присъстващите пристигнаха както обикновено с частните си самолети.
Екологична катастрофа има, бавно се приближаваме към новите времена, когато нищо няма да е същото. Няма да има полезни изкопаеми, много животински и растителни видове ще изчезнат, съставът на въздуха ще се промени, храната ни няма да е същата, а за да я усвояваме добре и нашият метаболизъм ще е друг... Разбира се, ще има достатъчно умни хора, които ще измислят заместители на всичко изгубено, но това за мен не е гениално - това е поправка на грешните изчисления. Хората не са роботи. Създадени сме да живеем в хармония с природата - когато я унищожим вече няма да сме хора, ще сме променени вътрешно и външно.
Как се случи всичко ли? Самозабравихме се -- алчността, гордостта и егоизмът си поиграха с нас, а ние бяхме послушни марионетки. Сега заслужено берем плодовете на глупостта и безхаберието си.
Това, което мога да направя аз е да не изневерявам на принципите си. Аз не съм егоист и не искам децата ми да бъдат лишени от детството, което имах. Нека никой не забравя, че всичко се връща и един ден пак ще рефлектира върху нас... Искам децата ми да дишат достатъчно чист въздух, но не от кислородна бутилка, искам да се радват на птичките, пеещи в клоните на дърветата, искам вместо с храна за космонавти да се хранят с истински хляб без оцветители, с кисело мляко без добавено нишесте, а сиренето да не бъде просто млечен продукт с незнаен произход, а истинско сирене.
Хайде егоисти, нека се замислим как да опазим поне мъничко тази наша природа, за да я видят и другите след нас, да я възпяват и обичат, така както ние го правехме, когато бяхме деца!
