Now that ain't workin' that's the way you do it
Money for nothing аnd chicks for free
"Това не е бачкане, но гледай как го правят.
Пари за нищо и мацки без пари."
Със сигурност всеки избирател, който си спомни за песничката на "Дайър стрейтс", веднага ще я затананика, когато се замисли за предстоящите на 20 май избори за Европейски парламент.
А част от кандидатите за евродепутати вероятно вместо с оригиналното "I like my MTV" ще завършват рефрена с "I like my EP".
Ако някой иска да развенчае мита, че големият размер винаги е за предпочитане, може би трябва да погледне Европейския парламент (ЕП).
Със своите 785 депутати, идващи от 189 национални партии (България и Румъния ще добавят още няколко), той е определян като най-голямата говорилня в света - не може да предлага закони, а само прави предложения за промени, и то не за всички законодателни актове в ЕС.
В много области евродепутатите изобщо нямат правомощия като миграцията или редица социални въпроси. Тези две теми заедно с корупцията са най-често срещаните в писмата, които българите изпращали на европарламента.
Парламентът няма законодателната инициатива и депутатите, които и без това нямат кой знае колко власт, често се занимават с вътрешно-бюрократични въпроси. Проблемите на съгласителната процедура между съвета и парламента и структурираните действия в областта на отбраната и външната политика слабо интересуват избирателя в Северен Рейн-Вестфалия или пък в Горна Оряховица.
За това често гръмките заглавия, идващи от Страсбург, са за разкритията как болните от еректилна дисфункция европейски представители могат да получат безплатна виагра или пък за разследването на немската телевизия SAT1, което констатира, че от 46 проби, взети в сградите на ЕП, в 41 има следи от значително количество кокаин.
На всичкото отгоре Европейският парламент не може да си намери и място - въпреки разпространената грешка, че той заседава или в Страсбург, или в Брюксел, парламентът всъщност има три седалища.
Във френския град се провеждат пленарните заседания (3 и 1/2 дни месечно), в столицата на ЕС са заседанията на комисиите и политическите групи, а в Люксембург пребивава секретариатът.
Говорилня с правомощия
Шегичките с Европейския парламент са лесни, защото смислените действия остават в сянката на тромавата му структура. Именно парламентът беше в основата на падането на Европейската комисия през 1999 г. по обвинения в лошо управление, непотизъм и корупция.
Свалянето на комисията "Сантер" сериозно размести властовите пластовете между институциите в ЕС и от този момент комисарите далеч по-малко пренебрегват депутатите. Въпросите на ЕП в края на 90-те години за използването на средствата, отпуснати на България за АЕЦ "Козлодуй", доведоха и до засиления натиск на комисията София да спазва ангажиментите си по затварянето на малките блокове на АЕЦ.
Най-голямата полза от парламента обаче е трибуната. Ако искате вашият глас да бъде чут бързо на международно ниво, депутатите са най-прекият канал за това.
За няколкото месеца в Европейския парламент българските представители успяха да вдигнат много повече шум в Европа по случая с българските медици в Либия, отколкото годините тиха, шумна и каква ли още не дипломация.
Освен това вече над 60% от националното законодателство на страните членки се приема в Брюксел. В много области законите се приемат само с одобрението на ЕП и тенденцията полето за действие на парламента постепенно да се разширява.
Например митата и квотите за внос на България се ръководи от европейската столица. Така, ако Горна Оряховица се притеснява, че може да загуби захарните си заводи заради ниските квоти за внос на меласа, ще трябва да се надява колкото на народните представители от своя избирателен район, толкова и на бъдещия европейски представител, който ще се нагърби да защитава горнооряховските интереси.
Горна Оряховица обаче трябва да знае, че защитата им ще бъде много трудна.
Някъде в далечната 1995 г.
На 25 септември 1995 г. Съветът "Правосъдие и вътрешни работи" на ЕС прие Регламент 2317/95, с който България влезе в списъка на страните, чиито граждани трябва да имат визи, за да преминават границите на ЕС.
Тогава експерт в МВнР забелязва, че приетият от съвета регламент е различен от одобрения от Европейския парламент. Парламентът не може да прави промени в законодателството в тази област, но при все това процедурата е нарушена, тъй като ЕП не е бил информиран.
Мисията на България към ЕО дава тази информация на депутатите. Вилмя Цимерман (Партията на европейските социалисти) и Клаус-Хайнер Леене (Европейската народна партия) подемат инициативата заедно с Атанас Папаризов от БСП, Филип Димитров от СДС и Кемап Еюп от ДПС (тогава членове на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС).
Парламентът завежда дело в Европейския съд срещу Съвета на министрите. Делото е спечелено от ЕП на 10 юни 1997 г., но съдът постановява, че докато не се приеме нов регламент, старият остава в сила. В резултат на това въпреки активната кампания за България визите отпаднаха чак през 2001 г.
Процедурата вероятно е объркваща и обезкуражаваща за незапознатите с дейността на европарламента. Но умелото използване на правомощията на ЕП често носи резултати.
В по-ново време примери за намесата на евродепутатите бяха подкрепата/съпротивата срещу по-ранното затваряне на АЕЦ "Козлодуй" или скорошното предложение на депутата от СДС Мартин Димитров за отпадане на минималния акциз върху алкохола.
Любопитното в случая с Димитров, е че предложението му тръгва заради народните брожения от въвеждането на акциз върху домашната ракия и прерасна в дискусия за смисъла на минималните акцизи в ЕС изобщо. Мотивът на депутата от СДС, че през годините те не са довели до уеднаквяване на ставките в различните страни и така не препятстват контрабандата, бе подкрепен и от други депутати.
В резултат на предложенията на Димитров комисията изглежда съгласна България по-късно да повиши акциза си. Което обаче не променя ситуацията с домашната ракия и тя ще остане с акциз.
Ляво - дясно, север - юг, стари - нови
С пристигането си в Страсбург българските депутати ще се присъединят към своите парламентарни групи - БСП към европейските социалисти, ГЕРБ, СДС и ДСБ - към Народната партия и т.н. Тези, които не могат да си намерят партиен пристан, ще останат независими.
Подредбата е доста условна и повече наподобява тази в американския Конгрес, отколкото разположението на силите в който и да било национален парламент.
Както в Конгреса е по-важно от кой щат си, какви производители имаш и какво е преобладаващото вероизповедание, така и в Европейския парламент за вота за бъдещето на земеделските помощи е по-важно дали си от южна или северна страна, с либерална или етатистка икономика, дали имаш фермери избиратели или не, отколкото дали си социалист или либерал.
Въпреки че се присъединяват към някое от идеологическите течения, депутатите остават доста независими. Мнозинствата са плаващи, което позволява различни комбинации - не само партийни, но и национални.
Например предложението за приравняване на престъпленията на комунизма към тези на фашизма привлича десните, но не и левите депутати. В същото време представителите от старите страни членки са по-малко критични към идеята, докато тези от новите се чувстват пряко засегнати.
Най-интересната трансформация с депутатите настъпва няколко месеца след присъединяването им към ЕП, когато те се превръщат в европолитици, които нямат много връзка с националните дебати.
Така представителите на Франция и Холандия гласуваха в парламента за европейската конституция, която няколко месеца по-късно беше категорично отхвърлена от французите и холандците. Ниската избирателна активност в страните членки на ЕС е доказателство за откъсването на европолитиката от националните й корени.
Поради тази причина и поради липсата на реална власт Европейският парламент често се превръща в спокойно пристанище за излизащи в пенсия политици или млади кариеристи, които се надяват да получат лесна слава.
Въпреки че в последно време тази тенденция се променя, бегъл поглед по коридорите показва, че депутатите, особено от старите страни членки, далеч не представляват елита на техните нации. Също бегъл поглед през българските кандидатдепутатски листи показва, че тенденцията на европенсиониране и евростарт в кариерата се следва и от българските политици.
