"Икономист": Купонът свършва за Източна Европа

С лед години на икономически успехи и Източна Европа ще трябва да се замисли за предстоящото забавяне.

Купонът свършва, но ще продължи още малко. Вече десетилетие Източна Европа се възползва от изключителен и непредвиден (до голяма степен) успех. Икономическата и политическата стабилност, особено в 10-те нови страни-членки на Европейския съюз, привлече инвеститорите и намали цената на кредитирането.

В някои страни имаше достатъчно евтина и добра работна ръка, както и някои предприемачески таланти. Зароди се нов и жизнен частен бизнес и това доведе до някои изключително резултати в икономическия ръст.

Това не можеше да продължи вечно. Заплатите растат, а недостигът на работна ръка е осезаем. Инфраструктурата (прословутите шосета на Полша) затрудняват търговията. В някои държави има огромен проблем с инфлацията. Световните капиталови пазари и световната търговия дават допълнителна трудност.

Въпреки всичко и през тази година ръстът в региона остава силен. Това се дължи отчасти на все още началния стадий на забавяне в еврозоната, а и заради увеличението на вътрешното търсене. Търговията между страните от Източна Европа донякъде компенсира забавения глобален износ.

Към момента голямо изключение са балтийските страни, особено Естония и Латвия, които поддържат огромен дефицит по текущите си сметки след бурен ръст за последните години.Там балоните се спукаха.

В Латвия продажбите на дребно падат с 8.3% спрямо миналата година, индустриалното производство се сви с 6.4%. Строителния сектор имплодира. Инфлацията е невероятните 17%.

За една държава с фиксиран валутен курс това е страшно. Въпреки това най-черните прогнози като че ли не се сбъдват. Латвия все още не е принудена да девалвира валутата си. Шведските банки изглежда не са засегнати толкова тежко от ипотечната криза. Проблемите на балтийските икономики не се пренасят зад граница.

Нещата изглеждат по-розови за Полша, най-голямата икономика от региона. За първото тримесечие на годината ръстът беше 6.1%. Много полски емигранти се завръщат от Великобритания и Ирландия, привлечени от добрите заплати.

Безработицата, от 20% през 2003 г., е почти нулева в някои части от страната. И този ръст обаче ще се забави, особено ако основната лихва продължи да се покачва- през 2007 .г лихвата беше 4.0, а сега е 6.0 % с очакване за още едно повишение. Злотата очаква поскъпване, което ограничава износа.

Според критиците източноевропейските правителства трябва да се заемат с реформа на публичните финанси, да завършат повече големи инфраструктурни проекти, преди да се усети свиване на работната ръка през следващото десетилетие.

Страната може да има по-добри шансове да се присъедини към еврозоната, което едва ли ще се случи преди 2013 г. Досега само Словения прие единната валута, а Словакия ще я приеме догодина, останалите държави изостават много.

Най-голям повод за притеснение е Унгария - страната зависи най-много от добрата увереност на световните капиталови пазари.

Нестабилното правителство все пак успя да възстанови макроикономическата стабилност след огромното харчене от последните години. Бюджетният дефицит беше 9.4 на сто от брутния вътрешен продукт през 2006 г., до края на годината може да се свие до 3.5 на сто.

Унгария плати висока цена за това - непопулярност на правителството, а и икономическа стагнация. Оттогава ръстът започва да се подобрява, но инфлацията е тревожна, над 6.0%. Въпросът е дали правителството ще има воля за още едно фискално затягане.

Публичните разходи са все още над 50% от БВП, едно от най-високите съотношения в региона. Още едно притеснение е предстоящото забавяне в Западна Европа. Унгарската икономика зависи много от износа на запад, който допринася с близо 40 на сто от БВП.

Въпреки опасенията на Европейския съюз за корупцията и престъпността в най-новите (и най-бедните) страни-членки - България и Румъния, икономиките растат с около 7-8% годишно.

Това означава, че двете страни са идеалните кандидати за твърдо икономическо приземяване. Имотният балон в България изглежда на ръба на спукването, макар че ефектът от това ще се усети в други сегменти на икономиката едва след време.

Засега разтревожените са малцинство. След като (почти) избегнаха санкциите на Брюксел, балканските политици вероятно мислят, че нарушаването на икономическите закони на гравитацията ще е детска игра.