О биколката на американския президент Джордж Буш в Европа приключи. Той участва в срещата на върха на Г-8, посети Чехия, Полша, Италия, Албания и България.
И въпреки че темите за постигане на споразумение за борба с климатичните промени и за демокрацията бяха основните обсъждани от Буш въпроси в Европа, проблемът за американския противоракетен щит го преследваше навсякъде и прикова вниманието на медиите и на европейското общество.
Руският президент Путин изненада Буш, като обяви, че иска да участва в системата за противоракетна отбрана на САЩ, но ако част от нея бъде разположена в Азербайджан.
Буш нарече тази оферта "интересна". Интересни по-скоро обаче ще бъдат реакциите, които руското предложение ще предизвика в Прага и Варшава, ако бъде прието от Буш, разбира се.
На срещата на Г-8 в Германия руската оферта дойде като неочакван обрат в театрална пиеса. Тя беше нещо, което Буш не можеше да подмине като маловажно предложение.
Руската оферта беше не само воля за участие в американския проект за ПРО, но и предоставяне на разположение за целите на проекта на радарна станция в Азербайджан, която ще замени тази в Чехия.
Тя ще позволи, според Путин, действително цяла Европа да бъде защитена от евентуални ракетни нападения на Иран и Северна Корея. Руският президент обеща, че използването на радарната станция ще бъде честно и прозрачно, съгласи се дори в начинанието да участват и други страни.
Очаква се Буш и Путин да продължат да обсъждат това интересно, и дори, според американския държавен глава, смело предложение и на неофициалната им среща в имението на клана Буш в Кенибънкпорт, щата Мейн, на 1 и 2 юли.
Но защо Москва предложи именно Азербайджан? Тази бивша съветска република е част от организацията ГУАМ, включваща също и Грузия, Украйна, Узбекистан и Молдова.
Азербайджанският президент Алиев, който е на власт от 2003 г., се радва на отлични отношения с Вашингтон, но в същото време сътрудничи активно и с Москва в енергетиката и на икономиката. Русия е главен търговски партньор на Азербайджан.
Радарната станция, която Путин предложи, е позната под името Обект 754 и се намира в Габала, в планински район на 250 км от столицата Баку, недалеч от границата на Азербайджан с Иран.
Станцията има обсег от около 6000 км и може да наблюдава едновременно Близкия изток, по-далечните райони на Източна Азия и част от Африка.
Станцията беше построена, за да контролира евентуални изстрелвания на ракети от Азия и Индийския океан. Започна да действа през 1984 г. като част от съветската система за ПРО.
Предвидено е да бъде изведена от експлоатация през 2012 г. Русия използва станцията до 2002 г., когато изтече договорът й, струвал на Москва 5 млн. евро.
Експерти смятат, че прехвърляне на радара в Азербайджан е малко вероятно и че руското предложение е само сигнал, че Москва е готова да води диалог с Вашингтон.
И наистина Путин обяви, че гледа благосклонно на възможността да се замени чешката радарна база с азербайджанската, но не спомена нищо за 10-те ракети прехващачи, които САЩ планират да разположат на полска територия.
Този пропуск означава, че ако офертата бъде приета, трябва да се намери алтернативен вариант и на Полша. За Путин обаче предложението е от особена важност, защото участието на Москва във фазата на реализацията на американския противоракетен щит ще гарантира на Русия защита срещу каквато и да е била антируска употреба на тази система.
Освен това офертата на Путин ще позволи на Москва да стъпи отново в Азербайджан, като спечели влияние в транскавказките политики, ставащи все по-важни за евроазиатския енергиен баланс.
Правейки това предложение, Путин мина от фазата на сблъсъка във фазата на диалога и на офертите. Но поведението на руския президент всъщност е само начин той да провери какви са истинските намерения на Буш във връзка със системата за ПРО.
Доказателство за това може би са твърденията на някои експерти, че разполагането на радар в Азербайджан е прекалено близо до Иран, за да се определи с точност траекторията на изстреляна от Иран балистична ракета.
Но какви са реакциите на Полша и Чехия на контраофертата на Путин и дали тя ще има последствия за региона?
След срещата на върха на Г-8 в Германия Буш се отби в Полша за кратък разговор с колегата си Лех Качински, който само няколко дни преди тази визита обяви, че срещата му с Буш ще бъде решаваща за задействане на проекта за разполагането на елементи от противоракетния щит в Полша.
След дръзката оферта на Путин не закъсня и официална полска реакция. Говорител на полското външно министерство незабавно заяви, че предложението на Путин не променя с нищо преговорите между Варшава и Вашингтон, освен ако Вашингтон промени мнението си.
Варшава не се отказва от американските планове и следващият кръг на преговорите ще бъде през юли, когато, както самият полски президент каза, ще бъдат постигнати конкретни резултати.
Полски политици обаче се страхуват, че наистина Вашингтон може да реши да сключи споразумение с Москва като резултат от офертата на Путин и да не обърне внимание на мнението на Варшава по този въпрос.
Те дори твърдят, че руският президент е направил изненадващото си предложение само за да забави диалога между Полша и САЩ поне до новите президентски избори през 2008 г.
Буш наистина обеща на своя руски колега, че ще бъдат съставени смесени комисии, които ще посетят радарната станция в Азербайджан, а това очевидно ще отнеме доста време.
Американският държавен секретар Кондолиза Райс обаче настоя, че трябва да продължат преговорите, започнати с Чехия и Полша. Това изобщо не успокоява поляците, които се страхуват, че американците ще премислят.
Тези страхове може би не са неоснователни, защото неотдавна Камарата на представителите в американския Конгрес оряза близо 160 млн. долара от средствата, предвидени за изграждане на база за ракети прехващачи в Полша.
Реакцията на Чехия също беше доста бурна. Чешкият премиер Мирек Тополанек, който се срещна с Буш през първата част от европейската му обиколка, заяви, че ако президентът на САЩ се откаже от намерението да инсталира радар в Чехия, това ще бъде последствие от поредната демонстрация на Русия, че иска да контролира централната и източната част на Стария континент.
Не са малко и анализаторите, които твърдят, че Путин е направил именно подобно предложение на Буш, защото е знаел, че той няма да го приеме.
Наред с това други източноевропейски държави започват да се интересуват от американския проект за ПРО. В края на май литовските медии съобщиха, че Вилнюс е готов да участва в начинанието.
Съдбата на американския противоракетен щит ще бъде обсъдена от Буш и Путин в началото на юли. Каквото и да бъде след това американското решение, то ще предизвика реакциите на немалко европейски държави и дори на страни извън Европа.
Решението на Буш може да има отзвук и върху геополитиката в региона, а нови държави могат да бъда привлечени като партньори в проекта. Например Литва, която вече прояви интерес, и Азербайджан, който има готовност да се присъедини.
Засега едно нещо е сигурно - руската оферта подобри за кратко климата на Студената война, създал се през последните месеци.
