В днешни дни технологиите се развиват и подобряват с всяка изминалата минута. Но дали това се отнася и за хората? Категорично не… Спрели развитието си още преди векове, ние - хората сме превърнали безразличието и безчувствеността в своя основна характеристика. Може небето да се стовари върху ближния ни, но не, ние нищо няма да забележим… Точно затова и нашият дом – планетата Земя, е в сегашното си състояние.
Изсмукахме й силите, задушихме я и я превърнахме в бомба със закъснител. Най-лошото е обаче, че го направихме и продължаваме да го правим, без да си даваме сметка какви ще са последствията и че с алчното си желание за просперитет, ние погубваме и самите себе си. Капитализмът тегли послушните си коне към нови и нови върхове, но уж съвсем неволно пропуска да спомене цената на високия напредък.
А търпението на природата вече се изчерпва, както ние изчерпахме почти всичките й запаси… Най-мащабният пример е проблемът с водните богатства на планетата ни. Кой би подозирал, че водата би могла да се изчерпи? Та нали 71 % от повърхността на Земята е покрита с тази течност? Да, покрита е, но запасите на питейна вода са едва 2,5 % от това количество. Останалите литри са или прекалено замърсени, или с толкова много соли, че за дестилацията им биха се изразходили ужасно много средства. Ето го и проблемът. Населението на Планетата расте постоянно, а запасите се изчерпват със скоростта на светлината. Много са примерите за страни в Африка и Азия, където хората буквално умират от жажда… Децата не доживяват до тригодишна възраст, защото поради липсата на вода на тези места е невъзможна и елементарна хигиена, а болестите и епидемиите се чувстват, като че са в Рая там. И ето го човешкото безразличие… Докато едни биха убили за капчица вода, други я пилеят за миенето на колите си и за напояването на градините си. Единственият начин един американец или един европеец да се впечатли от тази разлика в качеството на живот е да го изпита сам, но тогава ще избяга обратно във „ водния си рай” и ще остави горките хора да си се справят сами. И докато той си взема една дълга баня, водните запаси на Земята ще продължават да намаляват със стремглави темпове, докато един ден не свършат съвсем. Видяхме как предното лято на толкова места по черноморското ни крайбрежие бе обявен режим на водата, а и не само там. Как бихме могли да живеем без животворната течност? Ами отговорът е лесен – просто никак! Пилеейки ежедневно водата, ние сами се подлагаме на тотално самоунищожение. Най-големият проблем е обаче, че не го осъзнаваме. Може би продължаваме да си мислим, че ледници – колкото искаш, следователно има питейна вода за поколения напред. До преди няколко века наистина е било така, ала откакто заживяхме в ерата на технологичното развитие, започнахме лека по лека да задушаваме всеки признак за желание за живот на планетата си. Глобалното затопляне е факт, а от ледниците скоро няма да остане и следа. Всъщност следа ще има – ще ни отмъстят за нехайството спрямо природата, като повишат значително нивото на Световния океан и залеят крайбрежните части на континентите. Някои учени спорят, че хората не са причината за глобалното затопляне, а че то просто е период от живота на Планетата, но дори и да е вярно, безспорно ние утежняваме положението, изхвърляйки постоянно огромни количества отровни газове в атмосферата, което води до разширяване на озоновата дупка. Тя пък от своя страна е точно над ледниците и им помага да се стопят още по-бързо.
Всеки си мисли, че човечеството като цяло би трябвало да се заеме с проблема и не предприема нищо по въпроса, но това е грешна тактика, защото в случая е важно да бъде променено мисленето на хората в посока спасяване на общия ни дом. Защото както всеки знае – капка по капка вир става! Трябва да поемем нещата в свои ръце. Не само да стоим и да чакаме капка по капка да се стопят всички водни запаси на Земята и как събратята ни умират всеки ден от жажда! Съдбата ни е в нашите ръце, нека се възползваме от това!
