Пр родата е извор на живота. Хармонията в нея остава до момента, когато най-съвършената й рожба - човекът - в името на своето съществуване се изправя срещу нея. Човешката цивилизация започва да руши природното равновесие още през 19. век. Какво ли би казал древният човек, ако можеше да види земята сега, в началото на 21. век.
Човечеството днес осъзнава, че е на ръба на екологична катастрофа. Учените предупреждават и зоват към незабавен обрат. Сега най-необходим на планетата е мирът с природата. Защото на мъртва природа мир не е нужен. Непрекъснатият натиск на човешката дейност върху околната среда води до противоречие, което с всеки изминал ден се засилва застрашително.
Човечеството днес изживява голяма тревога. Могат ли да се спрат разрушаването и обезличаването на природните ценности, да се обуздаят стихийните процеси, които непрекъснато подкопават основите на човешкото съществуване. Защото ясно е, че проблемите за опазване на природата са проблеми за спасяване от унищожение на растителния и животинския свят, на живота на хората.
В условията на научно-техническата революция опазването на околната среда е един от най-острите и актуални проблеми на съвременността. За да може човечеството да живее и да се развива по пътя на прогреса, е необходимо да се запази екологичното равновесие в обкръжаващата го среда. Съвременните постижения на науката и техниката въоръжиха човека с мощни средства за въздействие вълху природата. С тяхна помощ в сферата на производството той въвлича огромен брой природни ресурси. Всички в една или друга степен сме засегнати от нарушеното природно равновесие.
В резултат на техническия напредък днес човечеството е изправено пред един абсурд - свръхразвитата ни съвременна цивилизация е отречена от собствените си постижения. Те я „убиват". При това положение дълг на всички хора е да се борят да спрем поне дотук, ако искаме планетата да оцелее. Горите се изсичат безмилостно, океаните са смъртоносно замърсени, десетки животински видове изчезват от лицето на земята.
Всеки ден ние нанасяме непоправими вреди на околната среда. Не е виновен толкова техническият прогрес, колкото небрежното ни отношение към нея. Безспорно живеем в динамична и бързо развиваща се епоха, с много грешки при опазване на околната среда, но природата си отмъщава за всичко. Човекът като най-разумно същество, което е неразделна част от природата, може скъпо да заплати за нарушаването на равновесието в нея.Майката земя ни дава всичко щедро, а ние, хората, алчно грабим, безотговорно разпиляваме и замърсяваме.
Превърнахме малката ни планета в огромен завод за отпадъци - течни, твърди, газообразни, тровещи, с векове неразпадащи се. Всеки град и село, дом и автомобил гълтат благо, а бълват боклуци и отрова. Ужасяващо расте сметищната лавина и ако не променим посоката, един ден ще ни помете. Смята се, че майката земя е с неограничени възможности да дава блага и да поглъща отпадъци.
Човечеството трябва да диша чист въздух, а той непрекъснато намалява.Човек трябва да пие чиста вода, сега обаче няма абсолютно чисти извори. Нито реки, нито езера, нито морета. Ако „парниковият ефект" не бъде преустановен, ще настане време на непредсказуеми природни катаклизми.Не бива да забравяме, че природата без общество може да съществува, но обществото без природа - не. Как можем да убиваме земята, която уж ни е най-скъпа.
Без нея няма живот, няма човечество. А я унищожаваме. Безжалостно! Безмилостно! Една е земята, която ни храни. Водата, която пием. Въэдухът, който дишаме. Който не обича земята, на която е роден, която го храни - той не я заслужава.
Източник:
netinfo
