Замисли се

Прекрасно е необятното небе изпъстрено с бели облаци, ,,галещи" заснежените върхове на планините. Удивителни са слънчевите лъчи, разтопяващи снега и превръщащи го в буйни потоци. Възхитителни са водопадите разбиващи се с грохот върху скалите. Прелестни са реките прорязващи гъстите изумрудени гори, пазещи тайната на живота в най-разнообразни форми. Величествени са вълните на безкрайния Океан, миещи безбройните песъчинки по плажа. Красива  е планетата Земя, нали? Но в XXI век сме на път да загубим прекрасния Свят, в който живеем заради безразсъдността, алчността и опиянението обзело цялото човечество. Имали ли сте някога махмурлук?

Отношението на човечеството към Природата е именно като при тежък сутрешен махмурлук. Безразличие към останалия свят и загриженост за собственото ни емоционално и физическо състояние. Безумното консумиране на ,,отровата" е причинило необратима вреда на целия организъм. Също както неразумното  изчерпване и използване на ресурсите на Земята водят до отравянето на въздуха, водата, почвата и биосферата  на планетата. Когато имаме махмурлук  не ни пленява нежната песен на славеите. Нито волното плуване на  делфините или клатушкащите се пингвини. Не ни удивляват цветовете на рибите в кораловите рифове, нито препускащите през златистите поля антилопи.

Не ни интересува проблема с Глобалното затопляне, когато в хладната нощ електрическата печка е работила непрестанно под отворения прозорец, а забравената врата на хладилника е довела до консумиране на огромно количество електроенергия. Съвестно ни е единствено заради дългата сметка за ток. 

Няма студена вода в хладилника, която да утоли мъчещата ни жажда. Завъртаме кранчетата на чешмата до край за около час. Едва ли ни вълнува това, че много места по Света са застрашени от трайни засушавания, обричащи живите организми на гибел. Едва ли ни вълнува изпълнената с вредни газове атмосфера, когато цялото ни жилище мирише на цигарен дим и изгоряла пластмаса от прогорените с цигара чаши. Леко повдигаме вежди и рамене когато вятъра влезне през прозореца и вземе няколко найлонови пликчета, с които да ,,украси" дърветата в разнообразни цветове в контраст със сивия град. Миейки зъбите си в опит да се отървем от неприятния дъх в устата, не спираме течащата вода. Забравяме, че има милиони хора лишени от питейна вода.  

Взимаме един душ с обилно количество шампоан и сапун. Но не се замисляме за вредното действие на детергентите върху околната среда. Изпръскваме цял дезодорант, за да ухаем приятно. Но едва ли се замисляме за аерозолите агресивно разрушаващи озоновия слой. Не ни интересува когато планетата се бунтува с изригването на вулкани, земетресения, опостушителните торнада или вълни-цунами, когато на нас ни се вие свят, а бушуващия стомах ни подсеща, че сме гладни. Вземаме храна със съмнителен произход, без да се замислим колко полезна е тя за нас самите и за Природата.

Чували сме за генно модифицирани организми, но пък какво толкова. Хапвайки превключваме каналите на телевизора. С нескрито отегчение реагираме на новините за екологична катастрофа някъде по Света или за изчезването на биологични вид ове като пчелите. Но и ние си имаме достатъчно проблеми като махмурлук, сметки, недоспиване. Фактът, че има много специалисти и организации които да се борят за опазването на Природата, ни кара да се чувстваме спокойни за бъдещето на планетата и да бездействаме. Вместо да прекарваме цяла нощ в богато пиршество, можем да станем рано.

Така няма да закъсняваме за работа. Пътувайки с градския транспорт ще бъдем съпричастни в борбата за ограничаване на вредните емисии отделяни в атмосферата. Вместо това ще запалим стария автомобил, бълващ гъсти облаци дим. Ще натиснем педала на газта и старателно ще прегазим всички охлюви по пътя, които се опитват да преминат от бетонирания тротоар към все още зеления банкет от отсрещната страна. Ускоряваме още повече, както шеметно се развиват технологиите във вси чки области. Но не осъзнаваме по колко ,,хлъзгав" път се движим. Само миг невнимание и надценяване и ще се разбием като дъждовната капка в асфалта.  

Хората сме част от Природата и трябва да живеем в хармония с нея. Но човечеството нарушава  това единство в маниакалното си желание да подчини Природата. Не бива да забравяме, че Тя има много механизми които да компенсират всяка промяна и да възвърне хармонията. Въпросът е дали хората и въобще живота такъв какъвто го познаваме днес ще продължат да съществуват. Замисли се...